Един от пияните благородници се беше изсмял подигравателно на Октавиан. Агрипа го беше награбил и го бе метнал през балкона. Ухили се при спомена за изумената физиономия на Октавиан, когато почти всички гости бързо се изнесоха. Това бе достатъчно за началото на приятелство, което никой от двамата не бе търсил. Пиха и разговаряха до зазоряване и Агрипа благодари на боговете, че се бе съгласил с настояването на баща си да отиде на събирането. Не беше намерил нови делови партньори, нито богаташки дъщери, които да ухажва, но на следващата сутрин отиде на пристанището и постъпи на служба на първата си военна галера. Оттогава баща му не му бе проговорил.
По туниката на Октавиан имаше петна от пот и конят му бе целият в пяна. Заповедите му към Фидол обаче бяха ясни и точни, докато вървяха обратно към къщата да съберат багажа му.
- Не спомена за припадъка, който го повали снощи - тихо отбеляза Агрипа.
Меценат го погледна.
- Не е имало такова нещо. А и да е имало, той би трябвало да го каже.
Меценат слезе от коня, преметна юздите на един стълб и влезе да се преоблече. Агрипа гледаше след него и когато остана сам, на лицето му се появи усмивка. Харесваше и двамата, което бе истинско чудо за човек, който не се сприятеляваше лесно. Въпреки целия си изтънчен цинизъм Меценат беше готов да си насини задника от яздене в мига, когато му хрумна, че Октавиан може да е в опасност.
Агрипа пое дълбоко дъх и издиша бавно. Беше човек, който Ценеше римския ред, строгата стабилност и предсказуемостта на военния живот. През детството си бе посетил десетки градове и бе гледал как баща му сключва хиляди сделки. Флотът го бе спасил от скуката и му бе дал нов дом, в който най-сетне се чувстваше като част от нещо, което наистина има значение. Приказките за хаос го тревожеха много повече, отколкото би признал пред когото и да било. Надяваше се Меценат да греши, но беше достатъчно наясно с положението, за да се страхува, че приятелят му е предрекъл вярно бъдещето. Божествения Юлий го нямаше и хиляди по-дребни фигури щяха да се втурнат да запълнят празнината, кояго беше оставил. Агрипа знаеше, че републиката може да бъде разкъсана, докато хора като баща му се борят да извлекат ползи от положението. Скочи от коня си и разкърши яките си рамене. Вратът му изпука. В момент като гози човек трябва да избира внимателно приятелите си, в противен случай рискува да бъде пометен.
Чу Меценат да вика заповеди от къщата и се ухили, докато мяташе юздите на стълба и влизаше. Поне щеше да бъде пометен в посока Брундизиум.
Брут гледаше осветения от пожари град. Трептящото жълто и оранжево напомняше на болест, която съсипва здравата кожа и се разпространява твърде бързо, за да бъде овладяна.
От прозореца лъхна топъл ветрец, но и той не му донесе облекчение. Къщата се намираше в Квартала на благовонията, на една миля източно от форума. Макар да беше на третия етаж, Брут още долавяше миризмата на разрухата от предишните дни. Ароматите на скъпите масла се смесваха неприятно с миризмата на мокра пепел. Искаше му се да се изкъпе, за да се отърве от вонята. Призляваше му от пушека и рева на сблъсъци в далечината. Щом се стъмваше и мракът скриваше кипналите тълпи, те излизаха отново, все по-многобройни и по-многобройни. Онези, които имаха охрана, се бяха барикадирали и гладуваха в домовете си. Разбира се, бедните страдаха най- много. Те винаги бяха no-леснага плячка за мародери и банди от онези, които можеха да отговорят на насилието с насилие.
Някъде наблизо чу маршируващи войници - звук, който му бе така познат, че се беше превърнал в част от него. Легионите на Марсово поле не се бяха разбунтували, поне засега. Сенатът беше издал набързо заповед да бъдат вкарани в града на отряди от по хиляда души. Цели два легиона бяха пръснати из града, но дори ге изпитваха трудности срещу тълпите и трябваше да леят кръв за всяка крачка напред. Брут разтърка ръката си там, където го беше ударила хвърлена керемида през деня. Беше защитен от цяла центурия, но докато войниците го ескортираха към дома му на Квиринал, покривите на околните сгради се изпълниха с размирници и върху главите им заваля порой от камъни и керемиди. Дали бяха дебнели точно него, или просто никъде в града не беше безопасно?
Стисна юмруци. Дори цяла центурия можеше да бъде смазана по тесните улици. Сенатът получаваше доклади за войници, заклещени от всички страни и атакувани отгоре; в един случай размирниците дори бяха хвърлили по войниците гърнета с горящо масло и ги бяха превърнали в живи факли.