Попаднал под дъжда от камъни и керемиди, Брут бе дал заповед да се изтеглят по една странична уличка. Изтеглиха се с намерението да заобиколят бързо по успоредните улици, да нахлуят в къщите и да се разправят с нападателите. Спомни си дюдюкането и подигравките на простолюдието, което ги гледаше отгоре и следеше всяка тяхна стъпка. Когато хората му най-сетне се озоваха на покривите, намериха там само натрошени керемиди и изписани ругатни. Брут се беше отказал от опитите да стигне до дома си и се бе върнал в безопасния район около форума, където патрулираха хиляди легионери.
- Май започва да става по-лошо въпреки допълнителните хора от Марсово поле - каза Касий и върна Брут в настоящето. Подобно на него, сенаторът се беше загледал към града.
- Не могат да продължат дълго така - отвърна Брут и махна раздразнено с ръка.
Третият в стаята стана да напълни чашата си със силно червено вино. Двамата при прозореца се обърнаха при звука и Луций Пела повдигна питащо вежди. Касий поклати глава, но Брут кимна и Пела напълни втора чаша.
- Пияни са, но не ог вино - рече той. - Ако бяхме спасили сградата на Сената, може би вече всичко щеше да е приключило, но... - Пела поклати отвратено глава. Каменна сграда не би трябвало да рухва само защото са били подпалени дървените скамейки в нея. С разрастването на пламъците обаче едната стена се бе напукала от пода до тавана. Огромният покрив рухна толкова бързо, че на практика потуши пожара.
- Какво още можех да сторя, Луций? - попита Касий. - Вкарах легионите в града. Уредих Сенатът да даде разрешение всеки, който не спазва вечерния час, да бъде убиван. А ето че вълненията продължават и дори се засилват! Вече цели райони ог града са в ръцете на онези говеда с техните сопи и железа. Един милион граждани и роби не могат да бъдат спрени само от няколко хиляди войници.
- Днес Марк Антоний отишъл в къщата си, съпровождан само от неколцина души - обади се неочаквано Брут. - Чухте ли това? Станал е любимец на тълпата след речта си. Него не го докосват, а чуят ли моето име, започват да вият като вълци. Както и твоето, Касий - и твоето, Пела!
Отиде до масата и пресуши чашата си на три дълги глътки.
- Налага ми се да се крия като издирван престъпник в собствения си град, докато консулът се прави на миротворец. Богове, иде ми да... Млъкна, обхванат от безсилен гняв.
- Това ще мине, Бруте. Сам го каза. Ще продължи още малко, но когато огладнеят, ще се укротят.
- Мислиш ли? Бандите опразниха житниците още първата вечер. Тогава нямаше кой да ги спре, нали? Защото всички бяха на форума и гасяха пожарите. Знаеш ли, че братята Каска вече са напуснали града?
- Знам - рече Касий. - Дойдоха при мен и аз уредих да ги изведат. Имат имение далече на юг. Ще изчакат там положението да се успокои.
Брут се вгледа в сенатора.
- Почти всички, които изцапаха ръцете си с кръв заедно с нас, избягаха с подвити опашки. Знаеш ли, че Децим Юний още пише писма, които да бъдат четени на форума? Някой трябва да му каже, че пратениците му са пребити до смърт. - Млъкна, задавен ог гняв. - Ти обаче си още тук. Защо, Касий? Защо още не си избягал при лозята си?
Сенаторът се усмихна безрадостно.
- Поради същата причина, поради която и ти си тук, приятелю. Както и Пела. Ние сме Освободителите, нали така? Ако всички побегнем от града, кой знае какво може да се случи, докато ни няма? Нима трябва да дам на Марк Антоний властта, която иска? Той ще сложи ръка върху Рим веднага щом тълпите престанат да убиват и палят. Трябва да съм тук, когато този момент настъпи. Същото се отнася и за теб.
- Как мислите, дали е планирал всичко това? - попита Пела и отново напълни чашата си. - Той възпламени простолюдието с проклетия манекен. Би трябвало да е знаел какво ще последва.
Касий се замисли за момент.
- Преди година не бих повярвал, че е способен на подобно нещо: По онова време бях сигурен, че Марк Антоний не е от хитреците. Когато предложи да се гласува амнистията, си помислих... помислих си, че осъзнава новата реалност. Дори сега не мисля, че е видял пожара, който ще предизвика речта му. Но в същото време той не е толкова глупав, че да не се възползва от предоставената му възможност. Той е опасен за всички ни.
Пела сви рамене. Бузите му се бяха зачервили от виното.
- Тогава да му видим сметката. Точно сега един труп повече или по-малко няма значение. Улиците са пълни с трупове и болестите не ни мърдат, бъдете сигурни. Започне ли чумата, Рим ще бъде изяден отвътре.