Ръката му така трепереше, че чашата му звънна, когато допря каната до нея. Брут едва сега си даде сметка колко уплашен е Пела.
- Е, без мен! - заяви Пела с леко преплетен език и вдигна подигравателно чашата си към другите двама. Не съм убил Цезар, за да намеря смъртта си от ръцете на пекари и кожари или да си изкашлям дробовете от някаква гадна болест. Не си ми обещавал подобно нещо, Касий! Да се крием в тъмното като крадци и убийци. Каза, че ще бъдем почетени!
- Успокой се, Пела невъзмутимо го сряза Касий. Запази достойнство. Не бива да оставяш ума си на дъното на каната, особено тази нощ. Ако имаш намерение да напуснеш града, ще го уредя. По зазоряване, стига да поискаш.
- А жена ми? Децата ми? Робите? Няма да ги оставя да бъдат разкъсани.
В очите на Касий проблеснаха гневни пламъчета.
- Изглеждаш ми уплашен, Пела - студено каза той. - Разбира се, те могат да заминат с теб. Това е Рим, а ние с теб сме сенатори. По-голямата част от безредиците са в западната част на града. Не изкарвай положението по-тежко, отколкото е. Най- много след десетина дни отново ще има ред. Ще изпратя за...
- Отначало каза три дни прекъсна го Пела, който вече бе достатъчно пиян, за да не забележи начина, по който замръзна Касий.
- Върви си у дома, Пела. Подготви семейството си и си събери нещата. Ще ти бъдат спестени още удари по достойнството ти.
Пела примигна пиянски към него.
- Да си вървя у дома? Улиците не са безопасни. Нали самият ти каза, че е прекалено рисковано да се излиза след мръкване.
- Ти каза становището си. Излез с високо вдигната глава и ако някой те спре по пътя, му кажи, че си сенатор. Сигурен съм, че ще те пуснат да продължиш.
Пела поклати нервно глава.
- Касий, съжалявам. Не биваше да казвам подобни неща. От виното е. Предпочитам да остана тук с вас, поне до сутринта. Мога да...
Млъкна, когато Касий отиде до вратата, водеща към стълбите и улицата. Когато я отвори, непрекъснатите викове и трясъци отвън изведнъж се засилиха.
- Върви си - рече Касий. Носеше кама и постави ръка върху дръжката й.
Пела го зяпна невярващо. Погледна Брут, но не забеляза съжаление в очите му.
- Моля те, Касий...
- Вън! - озъби се Касий.
Пела отпусна рамене и излезе, без да ги поглежда. Касий едва се сдържа да не тресне вратата след него.
- Мислиш ли, че ще успее да премине? — попита Брут и отново се обърна към отворения прозорец.
- Сега е в ръцете на боговете - раздразнено отвърна Касий.
- Просто вече не можех да гьрпя жалкото му бърборене.
Брут понечи да отговори, но точно в този момент в далечината лумна нов пожар. Той изруга под нос и Касий отиде до него.
- Това е на Квиринал, нали? попита сенаторът. Знаеше, че Брут има имот на хълма, и се постара гласът му да прозвучи смаяно и ужасено.
- Май да. Никога не докосват имотите на Цезар, знаеш ли това? Брут разтърка тила си. Чувстваше се ужасно уморен.
- Трудно е да определиш разстоянието на тъмно. Ще разбера сутринта, стига да намеря достатъчно хора, които да ме последват. Стисна зъби, когато си представи как жителите на Рим разграбват имуществото му. Трябват ни легионите от Брунди- зиум, Касий! Още трийсет хиляди души ще се справят с тълпите. Трябва да ги смажем, да покажем, че сме достатъчно силни, за да си затворят устата.
- Ако можех да ги докарам, вече да съм го направил. Офицерите на Цезар не отговарят на посланията на Сената. Когато това приключи, ще ги накажа с децимация или ще направя от орлите им чаши за бедните, но засега не мога да ги накарам да помръднат.
Някъде наблизо се разнесе силен и продължителен писък. Двамата погледнаха натам, после се престориха, че не го чуват.
- Аз мога да ида при гях - каза след известно време Брут.
Касий се изсмя изумено.
- В Брундизиум? Ще ти теглят ножа веднага щом чуят името ти. Да не би да си мислиш, че аз съм непопулярният, Бруте? Тълпите крещят най-силно твоето име, когато настояват за отмъщение за Цезар.
Брут въздъхна. Беше толкова обезсърчен, че почти трепереше.
- В такъв случай може би наистина е време да се махна. Можеш да уредиш твоят Сенат да ме направи управител на някой град далеч оттук. Все оше не съм видял наградите, които ми обещаваше... Усети се и млъкна. Нямаше желанието Да моли Касий за подаяния. Брут обаче нямаше цивилен пост, нито беше богат. Личните му средства вече се топяха и той се запита дали благородник като Касий изобщо разбира тежкото му положение. - Цезар щеше здравата да се посмее, ако можеше да ни види как се крием от народа му.