Касий се загледа в нощта. Пожарът на Квиринал се разпространяваше с изумителна скорост. В далечината стотици горящи къщи разкъсваха мрака, подобно на червени пукнатини в земята. На сутринта гам щеше да има хиляди овъглени трупове и Пела бе прав, от мъртвата плът щяха да плъзнат болести и да попаднат в дробовете на живите. Той изсумтя и Брут го погледна, като се опитваше да разчете изражението му.
- Има легиони и в Мала Азия най-сетне рече Касий. - Мислех да замина при тях като представител на Сената. Източните ни земи трябва да бъдат защитени от хаоса тук. Може би годи- на-две в Сирия ще ни позволят да оставим тези кървави дни в миналото.
Брут се замисли, после поклати глава. Помнеше жегата и странните страсти на Египет и нямаше никакво желание да се връща в онази част на света.
- Не и Сирия, поне за мен. Никога не съм стъпвал в Атина, макар да съм ходил в Гърция на младини.
Касий махна с ръка.
- В такъв случай ще станеш пропретор. Решено. Ще уредя назначаването и всички документи. Богове, иска ми се да не се беше получавало така! Не свалих един тиран само за да видя как Марк Антоний заема мястото му. Този тип е по-хлъзгав и от змия.
- Останем ли тук, бунтовете ще продължат - отвърна сурово Брут. - Издирват ме някакви си синове на уличници и мръсни роби. Нахълтват по домовете и търсят мен.
- Това ще мине. Помня предишните безредици. И тогава сградата на Сената беше подпалена, но в крайна сметка лудостта утихна.
- Водачите умряха, Касий. Затова спряха размириците. Вчера трябваше да се местя на два пъти, за да съм сигурен, че няма да ме приклещят. Изръмжа, търпението му вече се изчерпваше. - Щях да съм по-щастлив, ако Марк Антоний беше паднал още първия ден. А той ходи където си иска, само с няколко телохранители. Не преследват него, благородния приятел на Цезар!
Отвън се чу трясък и двамата рязко се обърнаха и впериха поглед във вратата, сякаш очакваха всеки момент тя да се разлети на парчета и гадната римска тълпа да нахълта в стаята. Някаква жена наблизо изпищя, но викът й внезапно секна.
- Май го подценихме. Или най-малкото подценихме способността му да оцелява - отвърна Касий. Говореше не толкова за да изрази мисълта си, колкото да наруши настъпилата тишина. - Аз също щях да съм по-щастлив, ако Марк Антоний беше станал поредната трагична жертва на безредиците, но той е твърде предпазлив, а в момента е и обичан. Познавам някои хора, но вероятността да изпълнят поръчката е точно такава, каквато и да му кажат кой я е направил.
Брут изсумтя. От улицата се чуха още трясъци и писъци, макар че май се отдалечаваха.
- Е, в такъв случай подготви документите уморено рече той. - Мога да прекарам година-две като управител в Атина. Когато Рим остане без жило, ще го видя отново.
Касий постави ръка на рамото му.
- Можеш да разчиташ на мен, приятелю. Стигнахме прекалено далеч и не можем да си позволим да изгубим всичко.
5
Никога досега Брундизиум не бе свидетел на подобно оживление. Градът бе като преобърнат кошер, войници и граждани сновяха навсякъде и нямаше и помен от леността на Рим. Всички в пристанищния град бързаха, доставяха продоволствия за флота и легиона - бъчви с вода, ножове, въжета, корабни платна, осолено месо и десетки и стотици други жизненоважни стоки.
Въпреки че корабът беше пропуснат от външния кордон, беше почти пладне, когато мина през огромните порти на вътрешното пристанище, които се отваряха всяка сутрин от отряди потящи се роби.
Щом търговският съд стигна кея, моряците хвърлиха въжета на пристанищните работници и те ги завързаха за яките железни стълбове, вградени в камъка. Със скрипци вдигнаха и спуснаха широк дървен мосг, който образува същински път между кораба и кея. Октавиан и Агрипа стъпиха първи на сушата, а Меценат остана да се разплати е капитана и да наглежда разтоварването на конете. Десетина работници и две празни каруци се качиха на борда да свалят сандъците от кораба. Тези мъже бяха платили за правото да обслужват тази част на пристанището и налагаха високи цени за услугите си. Когато свалиха конете, дори Меценат се оплака от продажната природа на пристанището, което сякаш беше специално замислено да го изцеди до последната монета.
- В околните трийсет мили, ако не и повече, няма свободни стаи, нито конюшни - доложи той на приятелите си. - Според докерите в района са разположени на лагер шест легиона и офицерите са заели всяка таверна в града. Така ще е по-лесно да намериш някого, когото познаваш, Октавиане, но пък ще е нужно време, за да намерим квартира. Дай ми половин ден.