Октавиан кимна. Обзе го безпокойство. Планът му да се срещне със старшия офицер в Брундизиум беше изглеждал много по-прост, преди да види царящия в града хаос. С войниците населението се беше увеличило четирикратно и способностите на Меценат му бяха по-нужни от всеки друг път. Приятелят му вече беше събрал вестоносци и ги пускаше да тичат из плетеницата улици. Октавиан не се съмняваше, че до залез-слънце Меценат ще намери място, където да оставят нещата си.
- По каква работа сте дошли в Брундизиум? - обади се глас зад него. - Не можете да оставите целия този товар тук и да блокирате дока. Кажете на капитана да отплава. Вече два кораба чакат на опашка.
Октавиан се обърна и видя плешив мъж с броня на опций[7], дребен и як, с меч на кръста. Зад него стояха двама служители с туники.
- Тъкмо уреждаме носачи. Кажи ми името на командващия в Брундизиум. Искам да се срещна с него.
Офицерът се усмихна сухо и прокара длан по голото си теме, за да избърше потта.
- Сещам се най-малко за седем души, коиго отговарят на определението. Само че за да ги видиш, ще ти се наложи да почакаш доста. Освен ако не си сенатор. Сенатор ли си? Изглеждаш ми малко млад за сенатор. - И се усмихна на собственото си остроумие.
Вече раздразнен, Октавиан пое дълбоко дъх. Когато стоеше До Цезар, никой не си позволяваше да го разпитва. Погледна развеселената физиономия на мъжа и осъзна, че няма да може да се оправи с повишаване на тон и заплахи. Не можеше да каже дори истинското си име, тъй като имаше вероятност да го издирват.
- Аз... нося съобщения за старшия офицер в града.
- И въпреки това не знаеш името му, така ли? - отвърна опцият. - Прости, че се съмнявам в младеж като теб... - Видя обезсърчената физиономия на Октавиан и сви рамене с известно съчувствие. - Виж какво, момко. Просто си махни товара от кея ми, става ли? Не ми пука къде, само да не го виждам. Ясно? Мога да те свържа с човек, който има склад наблизо, ако искаш.
- Трябва да се видя с някой военачалник - продължи Октавиан. Или трибун.
Опцият го изгледа мълчаливо и Октавиан извъртя отчаяно очи и каза:
- Меценате?
- Ето - отвърна Меценат, бръкна в кесията си и извади две сестерции. С отдавна заучено движение опцияг взе монетите, без да ги поглежда, разтърка ги между пръстите си и те изчезнаха.
- Не мога да ти уредя среща с легат, момко. Усамотили са се през последните няколко дни, откакто дойдоха новините от Рим.
По израженията на тримата младежи си личеше, че те вече знаят за случилото се.
- Все пак можете да опитате таверната на Пета улица. - Той погледна към слънцето. - Трибунът Либурний често се храни там. Сигурно все още можете да го заварите, но ви предупреждавам, че не обича да прекъсват обяда му.
- Дебел е, нали? - обади се безгрижно Меценат. - Сигурно е голям чревоугодник.
Опцият го изгледа и поклати глава.
- Исках да кажа, че е важен човек, който не търпи глупаци. - Хвана Октавиан за ръката и го дръпна настрани. - Съвет от мен: лично аз бих държал твоя приятел по-далеч от трибуна. Либурний не се слави като особено търпелив.
- Разбрано. Благодаря - отвърна Октавиан през зъби.
- Няма за какво. А сега си разкараите нещата ог кея ми, или ще заповядам да ги хвърлят в морето.
На Пета улица имаше три таверни и изгубиха още час, докато проверят първите две. Яздеха с носачите, натоварената каруца и десетина улични хлапета, които ги следваха с надеждата да получат някоя дребна монета. Когато видя голямата група, насочила се към заведението му, собственикът на третата та- верна метна кърпа на рамото си, излезе на улицата, разпери ръце и заклати глава.
- Съжалявам, нямаме свободни стаи. Опитайте в ,Найка“ на главната улица, три преки нататък. Чух, че там още имало места.
- Не ни трябва сгая рязко отвърна Окгавиан, скочи от коня и хвърли юздите на Агрипа. — Търся трибун Либурний. Тук ли е?
Когато чу заповедническия тон на младок на половината от неговите години, мъжът вирна брадичка.
- Това не е ваша работа. Както и да е, пълни сме.
Собственикът се обърна да си върви и Окгавиан изгуби самообладание. Сграбчи мъжа, залепи го за стената и се надвеси над него. Лицето на собственика почервеня от гняв, но щом усети студения допир на метал до гърлото си, той замръзна.
- Тук съм едва от сутринта, а този град вече ми идва до гуша изръмжа Октавиан. - Трибунът ще иска да се види с мен. Тук ли е, или не?
- Ако извикам, охраната му ще ви избие отвърна мъжът.
7
Опций (избраник) - войник, посочван от центуриона за негов помощник или за Отговорник за специфична задача, приблизително съчетаващ функциите на съвременен заместник-командир и ротен старшина. Опцият може да отговаря за разквартируването на центурията, за щабквартирата, осигуряването на храна и т.н. - Б. пр.