- Ще си взема пръстена и се махам - каза той.
Легионерът не отговори и Октавиан повтори думите си. Разговорът на масата беше спрял и двамата мъже дъвчеха мълчаливо, като явно го чакаха да се махне. Октавиан стисна юмруци и двамата войници се напрегнаха. Онзи, с когото беше разговарял, поклати бавно и предупредително глава.
- Ей сега се връщам - отсечено рече Октавиан.
Обърна се и тръгна към собственика, който наблюдаваше мазно и с безпокойство сцената. Агрипа тръгна с него и изпука с пръсти, когато застана до приятеля си.
- Показа ли пръстена, който ти дадох? остро попита Октавиан.
Мъжът - бършеше чаши и ги редеше на спретната редица по тезгяха хвърли поглед към трибуна и войниците му, реши, че е в безопасност, и се ухили гадно.
- Какъв пръстен?
Октавиан рязко се пресегна и го сграбчи с лявата си ръка отзад за врата. Собственикът стегна мускули и не помръдна, а Октавиан заби юмрук в носа му. Мъжът политна назад.
Единият от войниците изруга, но преди да направи каквото и да било, Октавиан вече беше прескочил тезгяха и бе възседнал падналия собственик. Онзи размаха ръце и успя като по чудо да му нанесе удар в главата, преди Октавиан да му фрасне още два здрави юмрука. Якияг мъж се просна на земята, а Октавиан ' претьрси джобовете на престилката му и напипа нещо малко и твърдо. Извади пръстена гочно когато войниците пристигнаха с извадени мечове. Единият постави длан върху гърдите на Агрипа и вдигна оръжието си към шията му. Агрипа нямаше друг избор освен да вдигне ръце и да отстъпи. Само една дума на трибуна и и двамата с Октавиан щяха да са мъртви.
Другият войник се пресегна, хвана Октавиан в душеща хватка и го дръпна назад с всички сили. Със задавен вик Октавиан беше хвърлен през тезгяха и двамата паднаха по гръб.
Октавиан се мъчеше да се освободи, но хватката на врата му се стягаше, задушаваше го и лицето му стана мораво. Светът пред очите му започна да се размазва и да потьмнява. Той така и не чу сухия глас на трибуна, който вървеше към тях.
- Пусни го, Гракх - нареди трибун Либурний и избърса устата си с фина ленена кърпа.
Войникът освободи Октавиан, като не пропусна да му нанесе жесток удар в бъбреците, преди да стане и да оправи бронята си. Октавиан изстена от болка, но вдигна ръка и показа пръстена. Трибунът не му обърна внимание.
- Мисля, че заслужава двайсет удара с камшик за сбиване на публично място - рече той. - И още двайсет, защото прекъсна обяда ми. Би ли се погрижил, Гракх? На улицата има стълб за бичуване, можеш да изпълниш наказанието веднага.
- С удоволствие - отвърна войникът, още задъхан от борбата, но когато отново посегна да хване Октавиан, младият мъж скочи на крака. Гневът го бе завладял дотолкова, че вече не можеше да мисли.
- Откраднаха ми пръстена и вие наричате това римска справедливост? - остро попита той. - Нима трябва да позволя някакъв си тлъст кръчмар да отмъкне подарък, даден ми от самия Цезар?
- Покажи ми пръстена каза трибунът и се намръщи.
- Няма - отвърна Октавиан. Агрипа го зяпна. Приятелят му направо се тресеше от ярост. - Ти не си човекът, с когото искам да се видя. Вече го знам. Предпочитам бичуването.
Трибун Либурний въздъхна.
- О, я стига с тая момчешка напереносг. Гракх? Ако обичаш.
Войникът сграбчи ръката на Октавиан и насила разтвори пръстите му. Пръстенът полетя във въздуха, но трибунът го хвана с лекота и се загледа в него в сумрака. Повдигна вежди, когато видя златния печат.
- Само преди месец този пръстен можеше да ти отвори почти всяка врата, млади момко. Но сега само повдига въпроси. Кой си ти и как това нещо се е озовало у теб?
Октавиан упорито стисна устни и Агрипа реши, че е крайно време да се намеси.
- Той е Гай Октавиан Турин, роднина на Цезар. Говори истината.
Трибунът като че ли се замисли.
- Май съм чувал това име. А ти кой си?
- Марк Випсаний Агрипа. Центурион капитан от флота.
- Ясно. Е, господа, пръстенът на Цезар ви осигури място на масата ми, поне за един час. Яли ли сте?
Агрипа поклати глава, напълно слисан от внезапната промяна в тона на трибуна.
- Ще поръчам, когато собственикът дойде на себе си. Гракх? Ако обичаш, лисни му едно ведро помия... и му дай да разбере, че кражбата се наказва. От утре ще трябва да сменя таверната.
- Слушам - отвърна легионерът. Беше възвърнал достойнството си и погледна със задоволство проснатия под тезгяха мъж.