- Елате, господа каза трибунът и посочи масата, на която още седеше събеседникът му. - Имате вниманието ми. Надявам се, че няма да съжалявате.
Трибун Либурний сложи пръстена на масата. Не представи другия мъж и Октавиан се запита дали той не е шпионин. Непознатият го погледна за момент и Октавиан прочете в очите му интерес и буден ум.
Чуха плисък на вода, трясък на хвърлено ведро и приглушен вик зад тезгяха и трибунът каза:
- Уверявам ви. че виното ще пристигне всеки момент. Отново взе пръстена и го огледа. - В последно време тази дрън- кулка е доста опасна. Наясно ли си с това?
- Започвам да го разбирам отвърна Октавиан и докосна подутината под дясното си око.
- Ха! Не заради крадците. Много по-опасни са онези, които в момента се мъчат да се доберат до властта в столицата. Ние в Брундизиум сме встрани от играта. Ако зависи от мен, ще останем така, докато не се въдвори отново ред. Гърция обаче е още по-далеч от Рим, така че вероятно всичко това е ново за геб.
Октавиан примигна.
- Откъде знаеш, че идвам от Гърция?
За негова изненада Либурний се изкиска доволно.
- Богове, ама ти си наистина млад! Честно казано, караш ме да си спомня с тъга за собствената ми младост. Наистина ли си мислиш, че можеш да влезеш в пристанището, да пръскаш пари и да настояваш да говориш с някой високопоставен, без за това да бъде докладвано? Сигурен съм, че всеки клюкар в града вече(разполага с описанието ти, макар че все още едва ли знаят името ти.
Октавиан погледна мълчаливия другар на трибуна. Той усети погледа му и се усмихна леко, без да вдига глава.
- Появата ти поставя пред мен интересен проблем, Октавиане. Разбира се, мога да те пратя окован в Рим и някой сенатор да реши какво да прави с теб, но това ще ми осигури само благоволение или малко злато, а тези неща едва ли си заслужават.
- Значи не си верен на никого? - остро попита Октавиан. - Четвърти Железен беше основан от Цезар. Би трябвало да го познаваш.
Трибун Либурний го погледна и прехапа замислено устна.
- Да, познавах го. Не мога да кажа, че бяхме приятели. Мисля, че хора като Цезар нямат много приятели, а само последователи. - Либурний забарабани замислено с пръсти по масата, без да откъсва поглед от Октавиан.
Собственикът на таверната поднесе виното лично. Изглеждаше ужасно - с подуто лице и затворено око. В косата му имаше някакъв зеленчук. Не погледна към Октавиан или трибуна, докато внимателно поставяше каната и чашите, преди да се отдалечи с накуцване. Легионерът Гракх отново беше заел позицията си с гръб към масата.
- И все пак... - тихо рече Либурний. Завещанието на Цезар още не е прочетено. Той има момче от египетската царица, но казват, че те обичал като свой син. Кой знае какъв ще бъде дарът му към теб? Възможно е ти да си печелившият кон, поне засега. Може пък и да стигнем до някакво споразумение, което Да е от полза и за двама ни.
Пръстите забарабаниха отново и другарят на трибуна наля на всички. Октавиан и Агрипа се спогледаха, но не им оставаше друго, освен да чакат мълчаливо.
- Мисля... да, мога да съставя договор. Една десета от всичко, което наследиш, срещу моето време и средства да стигнеш До Рим и подкрепата ми да получиш онова, което ти се полага.
- И, разбира се, да те оставя жив и здрав. Споразумяваме ли се? Пръстенът ще ти потрябва, за да подпечаташ съглашението, така че ти го връщам.
Октавиан го зяпна. След кратко колебание грабна пръстена, надяна го на пръста си и отсече:
- Никога не е бил твой, за да ми го връщаш. Една десета! Трябва да съм луд, за да се съглася на подобна сделка, особено преди да знам какъв е залогът. Отговорът ми е не. Разполагам с достатъчно средства, за да се оправя сам. Имам достатъчно приятели, с които да се изправя срещу убийците.
- Разбирам - рече Либурний, леко развеселен от гнева на младия мъж.
По масата бяха капнали няколко капки вино и трибунът започна да рисува замислено кръгове с тях. Поклати глава и Октавиан сграбчи ръба на масата, готов да я обърне отгоре му.
- Май не разбираш колко опасен е станал Рим, Октавиане. Как според теб ще реагират Освободителите, ако влезеш в града? Ако нахълташ в Сената и гръмко заявиш претенциите си, сякаш имаш правото да бъдеш изслушан? Давам ти най-много половин ден, преди да те намерят с прерязано гърло, като дори този срок ми се вижда дълъг. На властимащите няма да им хареса някакъв роднина на Цезар да подбужда тълпата. И едва ли им трябва претендент за неговото богатство, което може да попадне в техните ръце. Между другото, ще преобръщаш ли масата? Да не мислиш, че съм сляп или глупак? Охраната ми ще те съсече още преди да си успял да се надигнеш. Либурний тъжно поклати глава, сякаш съжаляваше безразсъдството на младостта. - Няма да получиш по-добро предложение от моето. С мен поне ще останеш жив достатъчно дълго, за да чуеш прочитането на завещанието.