Октавиан махна ръце от масата се облегна назад, мислеше трескаво. Трибунът бе реална заплаха и той осъзна, че няма да излезе от таверната, без да е изгубил нещо. Запита се как ли би постъпил Юлий на негово място. Трибун Либурний го наблюдаваше с лека усмивка.
- Няма да се откажа от наследството си, нито от някаква част от него заяви Октавиан.
Либурний цъкна с език и вдигна очи към войниците, за да даде заповед.
- Обаче присъствах, когато Цезар и Клеопатра се пазаряха с египетския двор - бързо продължи Октавиан. - Мога да ти предложа повече от злато в замяна на подкрепата ти. Не отричам, можеш да ми бъдеш полезен. Именно затова те потърсих.
- Продължавай - подкани го Либурний. Погледът му беше студен, но усмивката си оставаше на лицето му.
- Виждал съм Цезар да се отблагодарява по начини, ценени много повече от парите. И аз мога да направя същото. Ще поставя печата си под споразумение, което ти предлага една- единствена услуга, каквато и да е тя, по всяко време.
Либурний примигна, избухна в смях и заудря по масата с длан. Когато най-сетне се успокои, избърса сълзите си, като продължаваше да се смее.
- Наистина ме развесели, момко. Ужасно си забавен, не мога да го отрека. А аз си мислех, че се очертава скучен ден. Знаеш ли, имам син на твоята възраст. Иска ми се да беше дързък като теб, честна дума. А вместо това той ми чете гръцка философия, можеш ли да си представиш? Едва се сдържам да не повърна, като го слушам.
Либурний се наведе над масата. Изведнъж бе станал много сериозен.
- Ти обаче не си Цезар. Както стоят нещата в Рим, не бих заложил и един сребърник, че ще оцелееш през следващата година. Това, което ми предлагаш, почти сигурно няма никаква стойност. Както казах, възхищавам се на куража ти, но хайде да приключваме с тази игра.
Октавиан също се наведе напред и заговори ясно и тихо.
- Не съм Цезар, но той наистина ме обичаше като син и във вените ми тече кръвта на неговата фамилия. Приеми предложението ми и един ден, когато щастието престане да се усмихва на теб или на сина ти, може би моето обещание ше е най-ценното нещо, което притежаваш.
Либурний бързо направи знак, за да отклони дори предположението за лош късмет. Пъхна палец между показалеца и средния си пръст и го насочи към Октавиан. След малко разплете пръсти и каза:
- С това обещание и десет хиляди ауреуса ще имам десет хиляди ауреуса.
-Октавиан сви рамене и каза:
Не мога да обещая нещо, което нямам.
- Именно затова ти поисках една десета, момче. Не можеш да изгубиш при подобна сделка.
Октавиан знаеше, че трябва да се съгласи, но упоритият инат продължаваше да го спира. Той скръсти ръце на гърдите си.
- Казах всичко, което имам да казвам. Приеми предложението ми и един ден то може да ти спаси живота. Ако помниш Цезар, помисли си как би поискал той да постъпиш. - Погледна към тавана. Той умря от ръцете на хора, които сега живеят добре. Ако сега ни гледа отнякъде, как ли вижда, че се отнасяш с мен - с чест или с презрение?
Зачака отговор и Либурний отново забарабани по масата в гробовната тишина. За момент погледът на трибуна се стрелна нагоре, сякаш наистина си представи, че Юлий го наблюдава.
- Не мога да преценя дали не разбираш... или просто не ти пука за живота ти - рече той. - Виждал съм мнозина такива като теб, предимно млади офицери, които се мислят за безсмъртни. Някои се издигнаха, но повечето отдавна са мъртви, жертви на прекалената си самоувереност. Разбираш ли какво ти казвам?
- Разбирам. Рискувай с мен, трибуне. Няма да бъда повален толкова лесно.
Либурний въздъхна.
- За да бъдеш повален, първо трябва да се издигнеш. - После взе решение. - Добре. Гракх? Намери ми пергамент, писец и мастило. Ще сключа тази неизгодна сделка пред свидетели.
Този път Октавиан предпочете да премълчи. Едва успяваше да скрие тържествуването си.
- Когато подпишем, ще ти гарантирам безопасен път до Рим. Завещанието ще бъде прочетено след осем дни, което означава, че имаш достатъчно време да стигнеш до града с добри коне. Надявам се, че няма да имаш нищо против Гракх да дойде с теб, за да те пази. По пътищата има разбойници, пък и бих искал да съм сред първите, научили какво е завещал Цезар на своя град и на клиентите си.
Октавиан кимна. Загледа как Либурний потапя кухата тръстика със заострен край в мастилницата и пише с уверена ръка. Собственикът на таверната донесе запалена свещ и трибунът стопи восък и капна върху сухия пергамент. Октавиан притисна пръстена в меката повърхност и двамата войници добавиха по едно кръстче под имената си. Сделката беше сключена.