- Консуле! - отново извика Октавиан.
Марк Антоний прегърби рамене. Ликторите му бяха напрегнати, че ги приближават отзад, и двама центуриони изостанаха, за да застанат между двете групи. Марк Антоний вдигна ръка и ги спря. Нямаше да позволи да гледат как се измъква, сякаш има да крие нещо.
- Какво искаш? - рязко попита той и се обърна към младия мъж със сиви очи и тъмноруса коса, вързана на опашка.
Октавиан бе навършил двайсет, но изглеждаше по-млад, с гладко лице и без наченки на брада. Нещо във външния вид на младежа успя да раздразни консула още повече. Не искаше да има нищо общо с някакъв далечен роднина на Цезар, който му се натрапва с исканията си.
При резкия тон усмивката на Октавиан изчезна, той поизправи рамене и погледът му стана по-твърд.
- Октавиане... - предупредително промърмори стоящият до него Агрипа. Ликторите около консула не бяха само символ на властта. По заповед на Марк Антоний те можеха да грабнат брадвите и пръчките и да прогонят и дори да убият всеки, който се осмели да го оскърби на форума.
- Мислех, че ще поздравя стар приятел - рече Октавиан. - Но може би греша.
Думите му сякаш смаяха Марк Антоний. Той затвори очи за момент и се помъчи да възвърне достойнството си.
- Грешката е моя, Октавиане. Не те поздравих за осиновяването ти.
- Благодаря - каза Октавиан. - Радвам се да видя, че си добре в този тъжен момент. Именно затова дойдох при теб. Завещанието трябва да бъде официално потвърдено от Сената. Трябва ми куриатно постановление[8]. Би ли го внесъл днес?
Марк Антоний се усмихна и поклати глава.
- Сигурно си забелязал, че градът тепърва се възстановява от размириците. Сенатът е затрупан с работа най-малко до края на месеца. След това ще поискам да отделят време да разгледат молбата ти.
Октавиан замръзна; много добре усещаше върху себе си погледите на ликторите.
- Това е само формалност. Мислех си, че в памет на Цезар ще успееш да задвижиш нещата по-бързо.
- Разбирам. Е, ще видя какво мога да направя - небрежно отвърна Марк Антоний, обърна се и се отдалечи.
Октавиан понечи да каже още нещо, но Агрипа и Меценат го хванаха и го задържаха.
- Да не си казал нито дума повече! - предупреди го Агрипа.
- Богове, всички ще си изпатим, ако не можеш да си държиш устата затворена. Изложи искането си. Сега го остави.
Меценат наблюдаваше съсредоточено отдалечаващия се консул. После погледна Гракх, който стоеше неловко встрани, сякаш не знаеше къде е мястото му в малката група.
- Мисля, че твоята роля приключи, Гракх — рече Меценат. - Май е време да се върнеш при господаря си в Брундизиум.
Гракх го изгледа кръвнишки.
- Не си ти онзи, който решава това. Либурний ми нареди да пазя приятеля ти. Мога да пратя съобщение на трибуна.
Меценат пусна рамото на Октавиан и пристъпи към легионера.
- Как точно да се изразя, че да ме разбереш? - попита той.
- Бих искал да поговоря с приятеля си, преди да е сгазил сериозно лука. И не искам да слухтиш наоколо, докато го правя. Знаеш, че по пладне ще бъдем при Дома на девиците, лично чу жрицата. Така че какво ще кажеш да се поразходиш и да ни изчакаш там?
Гракх го изгледа безстрастно - беше прекалено старо куче, за да позволи да го заплашват. Но все пак се обърна и се отдалечи.
Тълпата бе оредяла, за да избегне ликторите на консула, така че не им беше трудно да намерят място, където да поговорят насаме.
- Богове, Октавиане! Ако консулът се беше сетил, само с една дума можеше да сложи ръка на наследството ти. Ликторите му можеха да те съсекат, и Агрипа и мен също!
- Помислих си, че ще помогне - упорито рече Октавиан. Толкова неща са се променили. Направо не съм на себе си.
- Ами тогава топни глава в някой фонтан - озъби му се Меценат. - Трябва да мислиш ясно.
Агрипа и Октавиан го изгледаха изненадано. Меценат поклати бавно глава.
- Имаш ли представа колко важно е това завещание за теб и за властимащите?
Октавиан сви рамене.
- Знам, че парите са огромни, но докато не ги получа...
- Не говоря за златото, Октавиане! Въпреки че сега си най- богатият човек в най-богатия град на света. Говоря за клиентите! Сега разбра ли ме?
- Честно казано, не - призна Октавиан.
Агрипа изглеждаше също толкова озадачен и Меценат пое дълбоко дъх. Беше израснал в свят, в който подобни неща бяха известни на всички, а сега виждаше, че никой от приятелите му не си дава истинска сметка за дара на Цезар.
8
Куриатно постановление/закон (лат. Lex curiata) - постановление, издавано (на теория) от куриатните комиции (събранията на патрициите по курии, или райони), които наред с всичко останало разглеждат и свързаните с осиновяването въпроси. - Б. пр.