- Юпитер, спаси ме от невежите - промърмори той. - Благородните фамилии осигуряват положението си чрез клиентите, семействата, които са на тяхна издръжка. Това поне трябва да го знаете.
- Разбира се - каза Октавиан. - Но...
- Цезар имаше хиляди клиенти. Беше прочут с това. И сега всички те са твои, Октавиане. С осиновяването той не ти дава само името на фамилията си. Ти можеш да призовеш на своя страна половината Рим, дори половината от легионите, ако поискаш. Ето, трибунът Либурний е положил клетва да ти служи, както и Гракх заедно с него.
Октавиан сбърчи чело.
- Не мога да ги наследя като някакъв накит или къща.
- Осиновяването казва, че можеш - настоя Меценат. - О, ще има някои недоволни, които ще отпаднат - безчестните кучи синове винаги ги е имало. Но ти си синът на божествения Юлий, Октавиане. Още ли не си го разбрал? Клетвите, които са положили пред него, сега преминават към теб.
- Но аз дори не знам кои са те! - възрази Октавиан. - А и каква полза да ми говориш всичко това? Имам само дрехите на гърба си и коня, останал някъде по пътя за Брундизиум. Докато Сенатът не излезе с куриатно постановление, всичко това е само вятър.
Меценат не отговори веднага. Погледна през форума към почернелите развалини на старата сграда на Сената, най-ло- шия от многото белези, които бяха видели в града през изминалите два дни.
- Някъде сигурно има описи, но те не знаят, че не притежаваш нищо, Октавиане. Отсега нататък трябва да влезеш в играта, ако искаш да запазиш живота си - и да унищожиш враговете си. Това, че прие неговото име, беше брилянтен ход. Искаш Освободителите да си получат заслуженото, нали? Тогава действай като наследник на бог и най-богатия човек в Рим. Като някой, който може да стовари отгоре им гнева на Марс само с едно щракване на пръсти. - Меценат се замисли за момент. - Грешка беше да искаш помощ от консула. Може би вече имаш достатъчно верни хора в Сената, които да прокарат принудително постановлението без негово участие.
Октавиан го зяпна.
- Мога да се държа какго си искам, но това няма да ми донесе златото, което ми трябва, нито клиентите.
- След два часа имаш среща в Дома на девиците - каза Меценат. - Октавиане, от днес нататък твоето благоволение е онова, което ще иска всеки в Рим. Не е нужно ти да ги търсиш. Те сами ще дойдат при теб.
7
Освежен, Октавиан вървеше към Дома на девиците. Срещу дребна сума тримата с Агрипа и Меценат бяха намерили работеща баня и се бяха нахранили на една улична сергия. Вярно, че беше облечен в тогата на един приятел на Меценат, но се чувстваше много по-сигурен. Бяха съставили плана си в горещата баня, след като наредиха на робите да чакат отвън. Когато слънцето достигна зенита, Октавиан уверено приближи храма, като мина покрай Гракх и охраната, сякаш имаше пълното право да не им обръща внимание. Те не го спряха и след няколко крачки тримата се озоваха в прохладата на сградата. По-възрастните мъже може би нямаше да зяпат така открито, но весталките бяха прочути с красотата и невинността си комбинация, когато дразнеше апетита дори на преситения Меценат.
Квинтина Фабия се появи от един страничен проход да ги посрещне. Беше сменила официалната роба от сутринта с фина памучна дреха, която показваше фигурата й, вместо да я крие.
Приближи с леки стъпки Октавиан, взе ръцете му в своите и го целуна по бузата.
- Тъгувам за теб и с теб рече тя. - Иска ми се да бяха събрали прахта на Цезар, за да я погребат, но размириците бяха ужасни. Известно време никой не смееше да излезе. Ужасно съжалявам.
Октавиан примигна. Не беше очаквал подобно съчувствие и то застрашаваше да достигне до онази част от него, където мъката бе все още неизплакана.
- Благодаря - рече той. - Мисля, че си първият човек в града, който ми казва подобно нещо.
- Трябва да простиш на властимащите поне това. Бяха изцяло заети с бунтовете. Честно казано, нямаш представа колко лошо беше известно време.
- Знаеш ли нещо за онези „Освободители“? Къде се крият? - попита Октавиан.
- Неколцина като Луций Пела бяха убити от тълпите. Останалите се усетиха бързо и се пръснаха из именията си и в провинциите. Няма да ги откриеш тук поне тази година, макар че все още си имат поддръжници в Сената. Но не се съмнявам, че след време отново ще пропълзят в града. - Тя сви рамене и стисна здраво ръцете му. - Радвам се, че стана така. Те се опитаха да снемат от себе си срама за стореното, но гражданите не го позволиха. Въпреки целия хаос налице е поне това.
- Ще пристъпим ли по същество, Квинтина? обади се Меценат.