Тя го погледна.
- Я, ти още си бил жив, Меценате. Колко време мина?
- Няколко години, предполагам. Изглеждаш много добре.
- И съм достатъчно добре. Да предам ли поздрави на майка ти, или смяташ да я посетиш лично?
- Познавате ли се? - попита Октавиан.
- Би трябвало. Квинтина Фабия ми е леля - без капка смущение отвърна Меценат. - Съвсем не любимата ми леля или нещо подобно. Просто леля, нали разбираш.
- И той със своя мързел не ми е любим племенник - каза тя, но с усмивка. - А кой е този красив и мълчалив млад мъж?
- Агрипа ли? - попита Меценат. - Миризмата на риба би трябвало да те предупреди, Квинтина. Той е моряк, груб и прост тип, но пък верен, досущ като добро куче.
Агрипа не обърна внимание на думите му и когато жрицата хвана ръцете му, се изчерви под изпитателния й поглед.
- Меценат си мисли, че е духовит, Агрипа - рече тя. - Вече се отказах да се извинявам вместо него.
- Не е нужно - отвърна Агрипа. - Той е просто нервен. Имахме... интересна сутрин.
Квинтина Фабия леко наклони глава и каза:
- Радвам се да видя, че има такива приятели. Майка му е отчаяна от долнопробните компании, с които се забърква обикновено. Вие ли ще бъдете свидетелите, които да потвърдят самоличността на Октавиан?
Меценат кимна и изгледа кръвнишки Агрипа.
- Добре, тогава елате.
Тримата я последваха в лабиринта от помещения и коридори зад преддверието. Домът на девиците беше многократно по-голям от кръглия храм, който гледаше към форума. Млади жени с прости бели дрехи минаваха забързано покрай тях, повечето носеха листа пергамент или свитъци.
Квинтина забеляза интереса им и се усмихна.
- Да не би да си мислехте, че прекарват по цял ден в молитви? Моите момичета са част от биещото сърце на Рим, младежи. Повярвайте ми, те знаяг повече за законите на града, отколкото повечето височайши оратори в съдилищата и в Сената. Когато срокът на службата им в храма приключи, те нямат никакви трудности да си намерят добри съпрузи и да управляват домакинството.
- Никога не съм се съмнявал в това - каза Меценат и се препъна, зазяпан по едно дългокрако момиче, което мина покрай тях. Естествено, Квинтина го видя.
- Разбира се, дотогава те са деца на богинята - рече тя. - Ако чистотата им бъде отнета, така да се каже, биват погребвани живи - а виновникът се побива на кол пред тълпата.
- Сурово наказание - тъжно отбеляза Меценат.
- Но необходимо. Мъжете могат да бъдат същински вълци, племеннико.
- Потресаващо, наистина потресаващо.
Стигнаха до врата от полиран дъб и жрицата отвори и ги въведе. На една голяма маса лежаха купища восъчни таблички и нарязани листа пергамент, наред с мастилници, писци и всички други необходими инструменти. Квинтина се настани зад писалището, като ги остави да стоят прави.
- Всичко е съвсем просто. Съставих документа, който трябва да подпишеш пред свидетелите. Аз ще добавя моето име и тогава, Октавиане, ще започнеш да се наричаш Гай Юлий Цезар. - Тя леко потръпна, докато произнасяше името. - И през ум не ми бе минавало, че ще го чуя отново толкова скоро. Това е име на честта. Надявам се да го носиш подобаващо.
- Ще го направя - рече Октавиан. Прочете единствената страница, след което и тримата се подписаха с писеца, предложен им от Квинтина.
Жрицата доближи бучка восък към пламъчето на една лампа. Нямаше пръстени, а използва железен цилиндър с печата на Веста. Октавиан повтори действието й с пръстена на Цезар и тя погледна печата с тъга и обич.
- Той беше обичан човек. Ако си наполовина като него, ще накараш сянката му да се гордее с теб.
Квинтина вдигна малък звънец и позвъни. Вратата се отвори и една деликатно прелестна жена влезе и взе документа. Докато минаваше покрай Меценат, изсумтя тихо и го изгледа гневно. Изражението на Меценат беше самата невинност.
- Е, свършено е. Надявам се, разбираш, че не бих допуснала аргентариите да влязат тук. Достатъчно необичайно е, че вие тримата сте в тези стаи. Те чакат в градината от другата страна. Портата й излиза на Палатин.
- Аргентарии ли? - не разбра Октавиан.
Квинтина го погледна изненадано.
- Лихварите. Цяла сутрин ме молят да се видят с теб. Какво очакваше?
- Не ми трябва заем... - започна Октавиан.
- От тази сутрин ти си човекът с най-големия кредитен лимит в Рим - изсумтя Меценат. - Така че ти трябва заем, освен ако не възнамеряваш да те издържам.
Квинтина поклати глава.
- Ти май не разбираш. Не са се събрали да ти предлагат заеми. Цезар беше вложил парите си в трите най-големи сдружения на аргентариите. Мисля, че са дошли да те питат какво смяташ да правиш със златото.