При вида на сенаторите пред себе си Марк Антоний изпита задоволство. Принудени да използват театъра на Помпей до възстановяването на Сената, те имаха усещането, че огромните размери на сградата някак омаловажават авторитета им. Едвам се побираха в старата постройка, а сега бяха заобиколени от хиляди празни места и се чувстваха като незначителна групичка. В качеството си на консул Марк Антоний стоеше на сцената срещу тях и акустиката също беше в негова полза. Гласът му отекваше, както и бяха възнамерявали архитектите, докато гласовете на сенаторите звучаха немощно, когато ставаха да говорят.
Сенаторите избягваха една определена част от театъра. Камъните вече бяха почистени, така че беше трудно да се посочи точното място, но никой не сядаше там, където бе убит Цезар.
Преди официалното заседание Марк Антоний беше чакал търпеливо заедно с всички, докато писарите изброяваха моно- тонно списъка задачи, молби и постановления, които трябваше да бъдат разгледани. Беше се заговорил, когато слухът му долови познати имена, и прекъсна разговора, за да чуе. Касий си беше уредил пост в Сирия, а Брут беше получил Атина. Де- цим Юний вече беше на север и мнозина други бяха получили постове възможно по-далеч от Рим, на места като Йерусалим, Испания и Галия, където да изчакат бурята в Рим да премине и да се завърнат, когато стане безопасно. На Марк Антоний му се искаше всички да се бяха махнали. Светоний още беше тук - силно оплешивяващ, с няколко редки кичура по темето. Той беше последният останал в града Освободител и винаги се появяваше заедно с Бибил, който бе негов пръв поддръжник и приближен. Бяха се сдушили със сенаторите Хирций и Панса, които вече бяха набелязани да заемат мястото на Марк Антоний след края на консулската му година. Марк Антоний усещаше неприязънта, с която го гледаха, но не позволи това да наруши спокойствието му.
Първият официален дебат бе свързан със завещанието на Цезар и най-вече с онези имоти и средства, които трябваше да се управляват от Сената. Онези, които още не знаеха, бяха шокирани, когато научиха размера на сумите. Повече от сто милиона сестерции трябваше да бъдат раздадени на народа - огромно начинание, което изискваше идентифицирането на всеки човек според фамилията му и стотици доверени хора, които да раздават среброто. Марк Антоний с нищо не показваше бушуващата в него буря, докато слушаше досадните речи на хора като Бибил, които настояваха Сенатът да отложи плащанията. Разбира се, те не искаха щедростта на Цезар да бъде всеобща тема за разговор - сякаш новината вече не се беше разпространила.
- Сенатори - най-сетне заговори Марк Антоний и гласът му прогърмя в театъра и накара станалия Светоний да млъкне. - Гражданите на Рим знаят много добре какво им е дадено. По този въпрос можем единствено да отстъпим и да изпълним завещанието. Едва се възстановихме от безредиците. Нима искате да избухнат отново? Цезар беше вложил средства във всеки по-голям храм, а неговото име е изписано срещу шест десети от парите в държавната хазна. Нека не допускаме хората да ни нарекат крадци, когато популярността ни и без това е паднала достатъчно ниско. Завещанието му трябва да бъде изпълнено, при това бързо.
Светоний отново се изправи; постоянно червеното му лице беше изкривено от яд.
- По-добре е тези средства да се използват за възстановяването на града. Защо да даваме на простолюдието пари, щом те нанесоха десет пъти повече поражения през изминалия месец? Предлагам да задържим средствата, докато градът не бъде построен отново - и старата сграда на Сената трябва да е първата сред проектите. Нима няма да има последици за разрушенията, които причиниха на нашия град? Нека видят как безценните им монети вършат нещо, което си заслужава. Нека също да видят, че не се боим да накърним деликатните им чувства. В противен случай завинаги ще живеем в страх от тълпата.
Стотици гласове замърмориха одобрително и гърлото на Марк Антоний се стегна от раздразнение. Запита се дали зад доводите на Светоний не стои Касий. Изплащането на парите щеше до голяма степен да възстанови положението им в града, а ето че другите сенатори бяха скочили в подкрепа на Светоний и гласовете им звучаха глухо в просторния театър.
За отвращение на Марк Антоний предложението за отлагане на плащанията беше прието с огромно мнозинство и сенаторите насядаха по местата си, доволни от възможността да упражнят властта си. Марк Антоний временно се оттегли, докато един служител четеше серия писма от командирите на легионите в Галия. Беше кипнал от поражението и най-вече защото то показваше какъв е авторитетът му пред Сената. Мъжете, които управляваха Рим, явно не бяха пропуснали да забележат специалното отношение към него по време на метежите. Едва сега виждаше откритата враждебност на много повече сенатори от онези, които бяха креатури на Освободителите. Потърка брадичка, като се мъчеше да скрие възмущението си. Сенагьт показваше мускули, а в същото време някакъв млад глупак, нарекъл себе си Цезар, беше наследник на половината злато на Рим. Направо вбесяващо.