Докато заседанието продължаваше, Марк Антоний взе решение за себе си. Разискванията продължиха с въпроса за легионите в Брундизиум и се чуха призиви за порицаването им. Стотици очи се обърнаха към него и го зачакаха да продължи с официалните процедури. Марк Антоний видя спасителен изход и се върна на трибуната.
- Сенатори, чухме предложения легионите в Брундизиум да бъдат наказани - започна той. Ако ги беше преценил правилно, можеше да ги насочи в нужната му посока. - При нормални обстоятелства бих се съгласил с подобни искания, но обстоятелствата съвсем не са нормални. Командващите онези легиони почти без изключение бяха хора на Цезар. Името му е все още талисман за гражданите. Казвате, че не бива да се боим от тях, и аз приемам това, но нима трябва да дразним гордостта им, докато не бъдат принудени да реагират гневно? Може ли Сенатът да понесе още един удар по авторитета си? Според мен не. Подобно на много други, легионите в Брундизиум бяха изгубени поради липсата на силен водач в Рим. Това обаче е вече минало. Някои от вас нехайно предложиха легионите да бъдат подложени на децимация, но замисляли ли сте се как ще реагира Рим на подобна новина? Един на всеки десет да бъде пребит до смърт от другарите си - и за какво? Заради това, че са останали там, докато в Рим бушуваше хаос. Издаването на подобна заповед ще е неблагодарна задача за всекиго.
Сърцето му подскочи, когато видя Бибил да надига масивното си туловище, за да вземе думата. Светоний също бе станал. Марк Антоний пое дълбоко дъх - знаеше, че е заложено и собственото му бъдеще. Даде думата първо на Бибил и седна, докато онзи се изкаже.
- Изумен и отвратен съм от начина, по който се обсъжда властта на Сената - започна Бибил. Неговите приятелчета и поддръжници зашумяха одобрително и това го окуражи още повече. - Говорим за легиони, които отказаха да се подчинят на законна заповед в момент на държавна криза - и консулът иска да им простим и да оставим неподчинението им без последици? Това е недопустимо. Смятам, че единствено облеченият в консулска власт следва да изпълни решението на Сената. Предлагам консулът Марк Антоний да замине за онзи град и да подложи на де- цимация и шестте легиона. Публичната смърт на няколко хиляди обикновени войници ще демонстрира решимостта ни много повече, отколкото всяка риторика и благородни речи. Тя ще бъде добър урок за легионите, когато в бъдеще отново избухнат размирици. Ще си кажат: „Не забравяйте Брундизиум“ и бунтовете ще замрат преди още да са започнали.
Чуха се одобрителни възгласи и Бибил вдигна ръка, за да въдвори тишина.
- Малцина от нас имаха късмет като консула по време на неотдавнашните безредици. За разлика от първенеца на Сената, ние изгубихме имущество и роби в пожарите и грабежите. Може би ако беше пострадал като нас, той щеше да разбира по-добре рисковете!
Бурни одобрителни възгласи отекнаха в театъра. Лицето на Марк Антоний остана безизразно. Вярно бе, че имуществото му беше останало непокътнато по време на бунтовете, докато имотите на другите сенатори бяха нарочно атакувани. Беше приятел на Цезар, той бе произнесъл погребалната реч и беше подбудил тълпата да отмъсти за убийството. На сенаторите все още се гледаше като на онези, които бяха свалили Цезар, и това петно трудно можеше да се заличи.
Когато Бибил седна, Марк Антоний взе думата - прецени, че моментът е подходящ, а и не искаше да позволява и на Светоний да пусне в ход отровния си език.
- Аз съм слуга на Рим, както много добре знае сенатор Бибил. Ако волята на Сената е аз да изпълня решението в Брундизиум, ще го направя. Настоявам обаче възраженията ми да бъдат включени в протокола. Подобно действие представлява само отмъщение, при това във време, когато трябва да сме обединени. Нека предложението да се подложи на гласуване.
Гласуването мина бързо и в театъра отекнаха ликуващи и подиг равателни възгласи. Бибил седеше доволен, а приятелите му го тупаха по гърба. Сенаторите показваха недвусмислено какво мислят за любимеца на Цезар.
Марк Антоний продължи да играе ролята, като умело криеше задоволството си. Изчака да минат няколко маловажни речи и обсъждания, докато заседанието не приключи. Изтърпя безочливото тържествуване на Бибил, когато онзи надигна туловището си да си тръгне, заобиколен от фаворитите си.