Юлий никога не бе споменавал какво е станало между него и Бибил, но Марк Антоний беше направил свое разследване. Цезар взел група деца роби от дома на бившия консул и ги пратил в семейства без деца. Бибил ги беше заместил с възрастни и оттогава не бе купил нито едно дете. Истината беше очевидна и Марк Антоний се запита дали Бибил е подновил някогашните си жестокости след като Цезар вече го нямаше. Отбеляза си да постави под наблюдение дебелия сенатор. Той беше съсипан веднъж и това можеше да се повтори.
Излезе навън и пред него се ширна Марсово поле, огромното място за тренировки на града. Сега то бе почти изцяло заето от верните легиони, установили се на лагер там, и за момент Марк Антоний беше обхванат от съмнение. Ако успееше да установи контрол върху армията в Брундизиум, това щеше да се изтълкува като предизвикателство срещу новия авторитет на Сената. Легионите на Марсово поле можеха да получат заповед да излязат срещу него. Стисна зъби, докато ликторите се подреждаха около него. Беше отишъл твърде далеч, бе се издигнал твърде високо, за да потъва отново в масата, драпаща за властта в Рим. Цезар беше неговият пример за подражание. Такива като Бибил и Светоний не можеха да го спрат. За първи път от години Марк Антоний си помисли, че разбира Юлий малко по-добре. Предизвикателството и предстоящите задачи го караха да се чувства жив. За да управлява Рим, трябваше да контролира легионите в Брундизиум. С тях щеше да бъде напълно неуязвим за всеки ход на Сената. И подобна награда определено си заслужаваше риска.
8
Когато умореният Октавиан стигна улицата на хълма Авентин, където се намираше основният имот на консула, вечерта настъпваше и всичко тънеше в нюанси на сивото.
Беше в непрекъснато движение от сутринта, откакто бе чул завещанието на Цезар. Беше посетил три къщи, пълни с прислуга и роби, които сега бяха негови. Беше направо замайващо. Бе пристигнал в Рим с празни ръце, но бе някак подобаващо завещанието на Цезар да доведе до подобна промяна в състоянието му. Приживе Цезар бе непредсказуем, склонен да не обръща внимание на закони и правила, ако виждаше най-бързия начин да постигне целите си. Октавиан се бе учил от него. Ако се поколебаеше, евентуалните му противници щяха да имат време да съберат сили.
Странно беше да види имота на консула абсолютно непокътнат. Докато вървеше по улиците, бе минал през купища развалини и седемте хълма предлагаха гледка, каквато не бе виждана от цял век, ако не и повече. На много места вече имаше строители и потящи се работници, наети от богати собственици. Следите от разрухата нямаше да се запазят дълго. Къщите на Марк Антоний обаче бяха останали невредими - това беше неговата награда за разпалването на размириците в града.
- И двамата с Меценат сме на мнение, че идеята е ужасна - каза Агрипа, докато се изкачваха по хълма.
Гракх беше с тях, най-вече защото се бе оказал полезен през целия ден. Мотивите му за тази внезапна лоялност бяха очевидни и Меценат не пропускаше възможност да го ужилило един меч в повече определено беше от полза и Октавиан не го беше отпратил.
Октавиан не отговори и четиримата спряха пред масивната дъбова врата в стената, която вървеше покрай покритата с калдъръм улица. Вратата имаше малка желязна решетка. Агрипа се наведе да надникне през нея и вдигна вежди при вида на двора. Там цареше хаос: петнайсетина роби сновяха напред- назад, товареха каруца и извеждаха впрегатни коне.
- Май сме избрали неподходящо време. Консулът очевидно е зает отбеляза Агрипа. Не е нужно да го правиш, Октавиане.
- Аз пък казвам, че е нужно. И трябва да започнеш да свикваш с новото ми име. Имам право на него, по кръв и по осиновяване.
Агрипа сви рамене.
- Ще се опитам да не забравям, Юлий. Богове, изобщо не ми идва да те наричам така.
- Ще свикнеш. Тайната е в честата употреба, приятелю.
Един от робите в двора бе забелязал надничащия Агрипа и приближи, като махаше с ръце.
- Каквото и да искате, консулът не приема никого каза той. - Ако сте по държавна работа, обърнете се към сенатора си.
- Предай му, че Цезар е тук — каза Октавиан. - Мисля, че ще намери време за мен.
Робът се ококори.
- Да, господарю. Ще го уведомя. - И се отдалечи в тръс, като на всеки няколко крачки поглеждаше през рамо.