- Нали знаеш, че тук няма да спечелиш нищо? - рече Меценат. - Дори развълнуваното ти ново кученце го разбира. Нали, Гракх? - Гракх само го изгледа кръвнишки, без да каже нищо. - В най-добрия случай само ще ядосаш човек с огромно влияние.
Марк Антоний излезе на двора зачервен и раздразнен. Даде заповеди в движение и около него се засуетиха още мъже и жени, превиващи се под тежестта на сандъци и увити в кожа вързопи.
Консулът направи знак на човека, който ги беше видял и който явно беше вратар. Чу се дрънчене на верига и дърпане на резе. Вратата се отвори плавно и Марк Антоний спря на крачка от прага на имота си, като ги гледаше с неприкрито нетърпение. Не пропусна да отбележи, че четиримата са въоръжени, и устните му се свиха в тънка линия.
- Какво е толкова важно, че трябва да ме безпокоиш в дома ми? Да не си мислиш, че името Цезар още има подобна сила?
- То те накара да излезеш - отвърна Октавиан.
Марк Антоний замълча за момент. Ако следваше буквално решението на Сената, би трябвало да замине за Брундизиум само с неколцина слуги, но в действителност той местеше цялото си домакинство, заедно с жена си и децата. Не знаеше кога ще се върне и мислите му бяха изцяло заети с политическите машинации на Сената, а не с младежа, който се беше нарекъл Цезар.
- Явно не си забелязал, че съм зает. Ела, когато се върна в Рим.
- Консуле, хората говорят за теб като за приятел на Цезар. Прочетох речта ти и тя беше... благородна, независимо какво е последвало след нея. Само че последната му воля не беше и няма да бъде потвърдена от Сената без твоята подкрепа. Какво ще стане със завещаното на римския народ?
- Съжалявам. Сенагът вече гласува. Ще изплатят парите едва след като пораженията в града бъдат възстановени. Известно време ще отсъствам от Рим по заповед на Сената. Нищо повече не мога да направя.
Октавиан го зяпна. Не можеше да повярва на ушите си.
- Дойдох при теб с мир, защото си мислех, че най-вече ти ще ме подкрепиш.
- Изобщо не ме интересува какво си мислиш - озъби му се Марк Антоний и се обърна към невидимата фигура от дясната му страна. - Затваряй вратата.
Вратата заскърца и Октавиан постави длан върху дървото.
- Консуле! Ще има правосъдие, със или без теб. Ще се погрижа убийците на Цезар да бъдаг наказани, независимо как се наричат и къде се крият! Нима ще застанеш на тяхна страна, срещу честта на приятеля ти?
Марк Антоний изсумтя с отвращение, докато се отдалечаваше. Натискът върху вратата се засили, когато робът я налегна с Цялата си тежест, и се затръшна. Вбесен, Октавиан заблъска по нея с юмруци.
- Консуле! Избирай. Ако застанеш на гяхна страна, аз ще...
- Богове, дай да го укротим - намеси се Меценат.
Двамата с Агрипа хванаха Октавиан за раменете и го дръпнаха от вратата на консула.
- Това май е най-лошата идея, която ти е хрумвала някога- сърдито отбеляза Меценат, докато водеха Октавиан надолу. - Защо направо не изкрещиш замислите си пред Сената?
Октавиан бутна ръката му и закрачи скован от ярост, като поглеждаше назад към вратата на консула, сякаш можеше да я отвори само със силата на гнева си.
- Трябваше да му се каже, ако няма ум да го разбере сам. Аз съм му естествен съюзник. Ама че сляп глупак!
- Да не си мислеше, че ще те посрещне с разтворени обятия? - отвърна Меценат. - Та той е консул на Рим!
- А аз съм син и наследник на Цезар. Това е ключът към всички ключалки, със или без Марк Антоний.
Меценат се извърна, обезпокоен от решимостта на приятеля си.
- Става късно - каза Агрипа. - Какво ще кажете да се върнем в къщата на Есквилин?
Октавиан едва не се прозя само при мисълта за сън. Къщата беше една от петте, които бе наследил тази сутрин според документите, които му бяха дали аргентариите.
- Без постановлението на Сената аз още не съм официален наследник на Цезар каза той. Внезапно му хрумна нещо и той се закова на място, принуждавайки и останалите да спрат. - Но пък имаше хиляди свидетели, когато жрицата четеше завещанието. Това беше достатъчно за аргентариите. Какво от това, че няма постановление? Народът знае.
- Народът няма власт - обади се Агрипа. - Колкото и да се бунтуват, те си остават безсилни.
- Така е - съгласи се Октавиан. - Но там имаше и войници. Легионите на Марсово поле знаят, че аз съм Цезар. А те са достатъчно силни. За всичко.
Когато падна нощта, консулът и свитата му се бяха отдалечили едва на три мили от Рим. Марк Антоний беше спрял за кратко при градските стени, за да изгори благовония в чест на Янус. Двуликият бог на началата и портите беше подходящ патрон за всичко, което се надяваше да постигне.