Над сто мъже и жени пътуваха с него. Жена му Фулвия беше в средата на кортежа с двамата му сина Антил и Павел, както и с дъщеря й Клавдия от първия й брак. Придружаваха ги пеша или на коне десетки писари, стражи и роби. Марк Антоний яздеше зад каретата, в която жена му се излежаваше на възглавници, скрита от погледите на простолюдието, и чуваше как момчетата се дърлят зад дървените стени, все още недоволни, че не им беше позволил да яздят с него. Единствено Фулвия знаеше всичките му планове, а тя в никакъв случай не беше от приказливите. Марк Антоний скочи на пътя и закрачи, за да раздвижи краката си преди дългото препускане.
Легионите в Брундизиум бяха достатъчно верни на Юлий, за да отхвърлят заповедите на Сената, който според тях бе опетнен от Освободителите. Това бе откровението,'което бе получил по време на злобната реч на Бибил. Марк Антоний не беше планирал да става защитник на онези, които обичаха Цезар, но можеше да влезе в тази роля. Легионите в Брундизиум несъмнено щяха да го последват, ако ги помолеше в името на Цезар.
Докато вървеше до каретата, в съзнанието му изплува лицето на Октавиан и Марк Антоний изсумтя раздразнено. Младежът му досаждаше точно тогава, когато не можеше да си позволи да се разсейва. Шест легиона чакаха на брега и несъмнено се бояха от гнева на Сената. Все още не се бяха разбунтували, поне официално. Ако успееше да намери думи да се обърне към тях, Щяха да приемат командването му. Точно такъв дързък ход би предприел и самият Юлий и мисълта за това стопли сърцето му.
С младежка енергичност Марк Антоний скочи на стъпалото на каретата и се вмъкна през тясната врата. Фулвия и дъщеря и играеха някаква игра с дълъг конец, оплетен между пръстите им, и се смееха на нещо. Марк Антоний кимна на синовете си и на доведената си дъщеря и разроши косата на Антил, докато го прекрачваше.
На трийсет и няколко, Фулвия бе напълняла в бедрата и кръста, макар че кожата и черната й коса си оставаха все така великолепни. Клавдия се дръпна да му направи място и Фулвия протегна ръце към съпруга си. Консулът седна на пейката, наведе се към Фулвия и заговори в ухото й:
- Имам чувството, че цял живот съм очаквал подобна възможност.
Тя го целуна по врата и го погледна с обожание.
- Поличбите са добри, съпруже. Тази сутрин гадателката ми беше изумена от знаците.
Настроението на Марк Антоний леко помръкна, но той кимна, доволен, че тя е щастлива. Ако беше научил нещо през годините с Цезар, то бе, че поличбите и гадаенето^ по вътрешности не са толкова важни, колкото съобразителносгта и силата.
- Ще избързам напред. Ще се видим в Брундизиум и се надявам, че когато пристигнеш, няма да съм само с неколцина стражи зад себе си.
Тя му намигна и се усмихна. Марк Антоний потупа момчетата по главите, целуна Клавдия и Фулвия за довиждане, отвори вратата и скочи на пътя, оставяйки жена си да се справя с безкрайните въпроси на децата.
След малко вече беше яхнал коня си. Личната му охрана изгаряше от нетърпение да препусне. По римския път не им се налагаше да се боят от езда на лунна светлина. Щяха да изминат най-малко двайсет мили преди настъпването на утрото.
Бледите лъчи на изгряващото слънце проникнаха през стъклените прозорци високо в стената. Меценат се облегна назад, наслаждавайки се на пълното отпускане в банята. Парата изпълваше дробовете му при всяко вдишване и той едва виждаше другарите си.
Градската къща на Цезар бе полужива, когато влязоха в нея, повечето мебели бяха покрити с големи прашни покривки. Само за няколко часа прислугата запали огньовете и подът вече беше достатъчно топъл, за да вървят боси по него. След появата на новия собственик набързо купиха свежи плодове от близкия пазар и започнаха да приготвят студена закуска. Меценат разсеяно си помисли, че седи на мястото, където някога бе седял самият Цезар. Където все още седи Цезар, поправи се с усмивка той и погледна през парата към Октавиан. Плувнал в пот, приятелят му се взираше в някакво свое видение, мускулите на ръцете и раменете му се бяха опънали като въжета. Докато го гледаше, Меценат си спомни как беше припаднал, блед и в безсъзнание. Не искаше да го вижда отново в подобно състояние.
- Готови ли сте за студената баня или масажа? - попита той. - Ще ви отпусне добре.
Поне Гракх не присъстваше. Меценат го беше натоварил със задачата да върне живота в къщата. Легионерът още се трудеше здравата да остане с тях и Октавиан не бе възразил. Въпреки опасенията му беше почти приятно да има вземане-даване с човек, чиято жажда за злато го правеше напълно прозрачен.