- Агрипа? - отново попита Меценат. - Какво ще кажеш?
- Още не -- избоботи Агрипа и гласът му отекна странно в парата.
- Ок... - започна Меценат, но се усети навреме. - Цезар?
Октавиан отвори очи и се усмихна уморено.
- Благодаря. Трябва да свикна с новото си име. Но тук сме само ние и не могат да ни подслушат. Какво?
Меценат сви рамене.
- Надявам се днес да не бъдем заети като вчера, само това казвам - рече той. - От отпускаща почивка с приятели се озовах в най-неприятна суматоха. Изтърпях пътуване по море и галопиращи коне, както и аргументи и заплахи от жалки дребосъци като онзи трибун. Мисля, че няма да е зле да разпуснем тук за няколко дни. Ще се отрази добре на всички ни. Поне спах достатъчно добре. Цезар определено е разбирал от къщи, признавам му го.
- Нямам време за губене - отсече Октавиан. - Убийците на Цезар са се окопали и трябва да ги изкопая и да ги убия с лопатата. Ако беше на мое място, щеше да направиш същото.
- Е, аз съм на твое място или поне в същата баня. Изобщо обаче не съм сигурен в това - отвърна Меценат. Докато говореше, почеса тестисите си и се излегна върху по-хладните плочки, наслаждавайки се на жегата. Беше седнал най-близо до медния котел, който пълнеше помещението с пара, и направо се разтапяше от горещината.
- Трябва ми информация, Меценате. Ти казваш, че имам хиляди клиенти, заклели се да ме подкрепят, но аз не знам кои са те. Трябва да прегледам и опиша цялото имущество на Цезар, да се свържа с информаторите му и да видя дали ще се съгласят да работят и за мен. Предполагам, че трябва да плащам на още хиляди, така че се нуждая от стотици образовани хора, които да организират всичко това.
Меценат се подсмихна.
- Личи си, че не си израснал заобиколен от слуги. Не бива да управляваш лично толкова много неща, освен ако не искаш това да е единственото ти занимание. Именията си имат управители, натовари тях с тази задача. Слънцето тепърва изгрява, но до пладне те ще свършат всичко само за да угодят на новия господар. Дай им възможност да се съдерат от тичане заради теб. Обичат го, повярвай ми. Това им дава цел в живота и спестява на знатния собственик разните досадни подробности.
Агрипа разтърка лицето си, изпъшка от жегата и рече иро- нично:
Винаги е поучително да те слуша човек, Меценате. Робите ти сигурно страшно те обичат, щом даваш такъв смисъл на живота им.
- Така си е - самодоволно отвърна Меценат. - За тях съм като изгряващото слънце, името, с което се събуждат сутрин и заспиват вечер. Когато нашият Цезар ни позволи няколко дни разпускане, ще ти покажа имението си сред хълмовете при Мантуа. Ще останеш без дъх от красотата му.
- Очаквам го с нетърпение - каза Агрипа. - Тази жега взе да ми идва в повече. Май е време за студената баня и масажа.
- Само още малко, приятелю - помоли Октавиан, когато Меценат понечи да стане. - Изслушай ме и ми кажи дали съм го обмислил добре.
Двамата седнаха отново и той продължи:
- Сенатът е на страната на Освободителите, или те най-малкото имат поддръжници в него. Останалите са избягали, но въпреки това можем да приемем, че Сенатът ще ги защитава, пък било то и само заради собствените си интереси. Това вече го знаем. Не могат да подкрепят мен и Марк Антоний е мой естествен съюзник, стига да го проумее. Където и да са го изпратили, в момента той е далеч от града и е вън от играта. Тези, които са тук, са ми врагове почти до последния човек.
- Не виждам в това да има повод за празнуване - отбеляза Меценат. - Ако случайно си забравил, именно те са онези, които правят законите.
- Само че ги налагат чрез легионите - посочи Октавиан. Легионите, събрани от Цезар на Марсово поле за поредната му кампания. Които или са формирани от него, или са положили клетва пред него. Според мен мога да претендирам за верността им по съшия начин, по който и за клиентите му.
Меценат рязко се надигна. От отмалата му не беше останала и следа.
- Това ли имаше предвид снощи? През последния месец същите тези легиони са били вкарани в града да убиват размирници и да налагат вечерния час. Сега те са на Сената, независимо какво е възнамерявал да прави Цезар с тях. Нали не мислиш сериозно, че ще се съгласят да се разбунтуват и да застанат на твоя страна?
- Защо не? - гневно попита Октавиан. Марк Антоний е извън града и в момента ги командват онези беззъби предатели, които дадоха амнистия на убийците на Цезар. Досега никой не е платил за това. Виждал съм верността им, Меценате. Виждал съм я в Галия и в Египет. Те не са го забравили. А аз съм негов син, Цезар.