Меценат стана и отвори вратата към външните помещения. Огънят запращя и двама роби незабавно се явиха на разположение. С рязък жест Меценат ги отпрати, за да не ги подслушват. Парата беше станала твърде гъста и му се виеше свят, а точно сега умът му трябваше да е бистър. Загълта жадно по- хладния въздух.
- Скачай с мен в басейна, Цезар. Така ще охладиш главата си, преди да си ни повел по път, който може само да ни окачи на кръстовете за държавна измяна.
Октавиан го изгледа кръвнишки, но стана и тримата с Агрипа отидоха в помещението с дълбокия спокоен басейн. Водата бе ледена, но Меценат влезе в нея без никакво колебание, макар че кожата му настръхна. Агрипа също влезе, като съскаше през зъби. Октавиан се плъзна във водата, подгъна колене и се потопи до врата. Когато заговори отново, зъбите му тракаха толкова силно, че приятелите му едва разбираха думите му.
- Мислиш, че т-трябва да си живея живота ли, М-меценате? Както сам каза, че би избрал Александър, ако е знаел какво го очаква? Т-тогава не ти повярвах, не вярвам и сега. Няма да намеря покой, докато всички Освободители не си получат заслуженото. Разбираш ли? Ще рискувам твоя и моя живот хиляда пъти, докато това не стане. Животът в риск! Чувствам как сянката на Цезар ме гледа, а кой друг може да въздаде справедливост? Не и Марк Антоний. Тази задача се пада на мен и няма да пропилея нито един ден, докато не я изпълня.
Студът сграбчи сърцето му и ръцете му така се вкочаниха, че едва успя да се надигне от водата и да седне на ръба на басейна. Агрипа се присъедини към него, а Меценат остана във водата. Почернелите му ръце и крака рязко контрастираха с бялата кожа на тялото му. Студът беше сковал и него, но въпреки това сърцето му препускаше бясно.
- Добре - каза той и вдигна ръка. - Издърпайте ме. - Агрипа го хвана и го извади от водата. - Няма да изоставя приятелите си само защото са решили да вбесят Сената и легионите на Рим.
9
Групата, която яхна конете пред къщата на Цезар на Ескви- лин, беше значително по-голяма от четиримата уморени мъже, които бяха дошли тук предишната вечер. Октавиан се бе вслушал в съвета на Меценат и бе наредил на старшите роби да поемат ролята на управители. Те бяха видимо решени да се представят добре пред новия си господар. Довеждането на бойни коне от друго имение беше само първата от хилядите им задачи. Над десет други мъже бяха заминали по задачи към всички имения на Цезар, в това число и градината на брега на Тибър, която все още не бе предадена на римския народ. Всички запазени сметки и архиви щяха да бъдат открити и събрани.
Меценат беше настоял Гракх също да се изкъпе, преди да тръгне с тях. Войникът още бе с мокра коса и зачервен от бързата баня, но всички се чувстваха по-добре чисти. Сякаш можеха да оставят грешките и изпитанията на миналото зад гърба си, да ги остържат като черната кир, която излизаше с помощта на месинговите стъргалки и зехтина.
Докато се спускаха по западния склон на хълма, привлякоха вниманието на няколко улични момчета. Октавиан предположи, че се надяват да получат по някоя и друга монета, но те не протягаха ръце и се държаха на разстояние. Той се запита дали някой не ги е изпратил да държат под око действията му - децата бяха най-евтините шпиони, които можеше да предложи Рим. На всяка следваща улица обаче групата след тях растеше и в нея вече нямаше само хлапета. Мъже и жени го сочеха и си говореха тихо, следяха ги с интерес и прошепваха името Октавиан, а по-често и Цезар. Те също го последваха и накрая стотици вървяха след конете към Марсово поле.
Октавиан яздеше с изправен гръб, в броня, пригодена за него от прислугата в къщата. Меценат изглеждаше великолепно в бронята и наметалото си, макар че, доколкото Октавиан знаеше, нямаше официален чин. Самият той беше помислил дали да не облече тога, но за разлика от Меценат, Октавиан беше командвал римски войници, а и офицерското наметало беше ясен сигнал за онези, които следяха за подобни неща.
Когато излязоха на един пазар, тълпата се умълча и той чу как името Цезар преминава като ветрец през нея. Групата му отново се увеличи, отначало двойно, а после и четворно. Накрая Октавиан имаше чувството, че води цяла процесия през сърцето на града. Когато стигна подножието на Капитолий, бе заобиколен от стотици мъже и жени, всички напиращи да зърнат човека в центъра. Новото му име се чуваше отвсякъде и тълпата продължаваше да расте. Октавиан продължи напред. Изражението му беше сурово.
Меценат доближи коня си до неговия и каза тихо:
- Не се обръщай, но мисля, че ни следят.