Легатът впери поглед в него.
- За мен е чест да чуя това, Цезар. Моят колега легат...
- ... е Тит Павлиний от Осми Близнашки - прекъсна го Октавиан. - Срещали сме се преди, в Галия.
- Точно така — каза другият легат.
Сега беше ред на трибуните да се представят, но Флавий Силва заговори пръв:
- В памет на Цезар, добре дошъл в лагера. Мога ли да попитам какво е довело тук тази тълпа от Рим? През последния час непрекъснато получавах тревожни доклади. Легионът ми още не е забравил размириците.
И погледна с неприязън множеството зад Октавиан, но хората отвърнаха на погледа му, без да се страхуват, бяха жадни да видят какво ще стане. Октавиан се поколеба. Щеше да му е по- лесно да се справи с легатите, ако всеки ход и дума си останеха само между тях. Не беше планирал подобна публика.
С рязко дърпане на юздите обърна коня си към тълпата и нареди:
- Вървете си по домовете. Ще разберете, когато преобразя Рим. Ще го видите с очите си.
При думите му легат Силва погледна обезпокоено колегите си.
Октавиан продължаваше да гледа строго тълпата и да чака. Мнозина в задните редици вдигаха високо децата си, за да могат да видят новия Цезар, но останалите вече се обръщаха. Не бяха сигурни какво точно са видели, но гледката бе неустоима и не бяха недоволни.
Октавиан ги гледаше как си отиват. После поклати невярващо глава и каза тихо:
- Просто са искали да ме видят.
Агрипа го тупна по рамото и избоботи:
- Разбира се, че са искали. Те обичаха Цезар. Не го забравяй, когато дойде време да се изправиш срещу Сената.
Октавиан се обърна към офицерите и видя, че го наблюдават внимателно.
- Е? - каза той, спомняйки си думите на Меценат за римската арогантност. - Пуснете ме да вляза. Имаме много работа.
Двамата легати и трибуните им обърнаха конете си към лагера. Октавиан, Агрипа и Меценат яздеха един до друг по широката улица. Гракх беше последен и се молеше на домашните си богове да не бъде убит този ден. Направо не можеше да повярва, че четирима висши офицери са излезли Да посрещнат Октавиан. Трябваше още в първия удобен момент да изпрати вест до трибуна Либурний.
Командирската палатка на Седми Победоносен беше голяма колкото едноетажна къща, бе поддържана от дървени греди с мрежа под тях и можеше да устои и на най-бурния вятър. Октавиан влезе и видя дълга маса с купчина дебели пергаментови карти в единия край. Легат Силва забеляза накъде е насочено вниманието му и обясни:
- Пътища и планове за Партия, резултат от месеци работа. Разбира се, всичко това вече е пропилян труд. Така и не изразих съболезнованията си, Цезар. Трудно ми е да ти опиша скръбта, която изпитват хората за загубата ти. Бунтовете донякъде помогнаха да не мислим само за убийството, но мъката все още я има и се усеща остро.
Октавиан сведе глава в знак на благодарност и отвърна:
- Засегна точно въпроса, по който дойдох тук.
Един легионер се появи с поднос с вино и вода. Октавиан изчака да поднесат питиетата и вдигна чашата си.
- Е, за Цезар. - Военните повториха тоста и той добави: - И за отмъщението за убийството му.
Флавий Силва едва не се задави.
- Обичаиш да говориш направо, а? каза той, след като се изкашля в юмрука си. Лицето му бе зачервено. - С тази цел ли дойде тук? Аз...
- Ти не изпълни дълга си, престъпи клетвата, която си положил - рязко го прекъсна Октавиан и стовари юмрук върху масата. - Това се отнася и за двама ви! Бащата на отечеството е бил убит посред бял ден, докато вие сте пиели вино на Марсово поле и какво? Какво става после? Дали верните му войници са влезли в Рим и са поискали съд и екзекуция за убийците? Тръгнахте ли към сградата на Сената? Не, не го направихте. Сенатът обявява амнистия за мръсните убийци и вие я приемате смирено и се задоволявате само да поддържате реда в града, докато онези, които ги е грижа за правосъдието и честта, излизат на улиците! Колко е отвратително, че хората без власт трябва да се заемат с онова, което вие не сте направили - и после да видят как им вадите меч и служите тъкмо на онези господари, които са виновни за престъплението! Питаш ме защо съм дошъл тук ли, легат Силва? За да ти потърся сметка за провала ти!
Легионерът с виното вече беше побягнал. Двамата легати и трибуните се бяха дръпнали назад от масата, докато Октавиан ги ругаеше. Реагираха на думите му така, сякаш бяха удари на камшик, и забиха погледи в земята, изпълнени с ужас и срам.