- Как смеете да стоите тук, докато кучетата, които убиха господаря ви, вашия приятел, все още са в Сената и се поздравяват един друг за успеха си? Цезар ви имаше доверие, легати. Знаеше, че бихте се застъпили за него, когато целият свят е срещу вас. Къде е тази чест сега? Къде е това доверие?
- Сенатът... - започна Тит Павлиний.
Октавиан се обърна гневно към него.
- Сенатът не командваше легионите ви, докато не му ги предадохте най-смирено. Вие сте дясната ръка на Цезар, а не слуги на онези старчета. Забравили сте кои сте.
- Може би - рече легат Флавий Силва. Лицето му бе станало пепеляво. - Не мога да говоря от името на Тит, но когато научихме вестта, не знаех какво да правя. Светът се промени за един ден и сенаторите не закъсняха да пратят заповеди. Може би не трябваше да ги приемам. - Пое бавно и дълбоко дъх. - Сега това е без значение. С твое позволение, ще отида да изпълня дълга си.
Октавиан замръзна, поразен от прецизно подбраните думи на Флавий Силва. Вече беше късно да върне казаното и мислите му препуснаха, докато легатът чакаше позволение да напусне. Октавиан го бе обвинил в огромно и непоправимо безчестие. С кристална яснота осъзна, че Флавий Силва смята да отнеме живота си. Това бе единственият избор, който му бе оставил.
Беше разчитал на демонстрация на арогантност, за да стигне до този момент. Вече нямаше връщане назад. Стисна зъби, опря юмруци в масата и нареди:
- Стой тук, легат. Не можеш толкова лесно да избягаш от отговорностите си. Ще живееш, за да изчистиш всяко петно върху честта на Седми Победоносен.
Отвън се чу тропот на маршируващи войници. Двамата легати моментално го усетиха, както капитанът на кораб усеща промяна в курса едва ли не преди да е започнала. Флавий Силва беше върнат в реалността от презрителното отношение на Октавиан и шума отвън и безрадостното чувство в очите му донякъде изчезна.
- На твое разположение съм, Цезар - рече той. Думите върнаха цвета на пребледнелите му бузи и Октавиан си позволи да се отпусне, макар и съвсем мъничко.
- Точно така - отвърна той. - И аз имам нужда от теб, Флавий Силва. Имам нужда от мъже като теб - и като теб, Тит. Мъже, които помнят Цезар и всичко постигнато от него. Сенатът няма да скрие убийците от нас. Ще ги изкореним, един по един.
Шумът отвън се засили и Октавиан се намръщи. Точно сега трябваше да преценява внимателно всяка своя дума. Без да се обръща, той посочи към входа.
- Меценате, виж какво става.
Приятелят му - Октавиан не забеляза страхопочитанието в очите му, кимна и излезе. Върна се почти веднага и каза:
- Цезар, трябва да видиш сам.
Октавиан го погледна въпросително. Меценат не би губил времето му в подобен момент, не и след онова, на което бе станал свидетел преди малко. Той най-добре от всички осъзнаваше, че в момента Октавиан върви по ръба на острието с всяка своя дума и постъпка. Октавиан хвърли поглед към Флавий Силва, но той все още изглеждаше слисан.
- Добре отвърна Октавиан и тръгна към изхода. Легатите го последваха.
Повдигна платнището и замръзна. Палатката беше заобиколена от легионери с кожени брони. Носеха щитове и мечове, а знаменосците на Седми Победоносен бяха заели позиции от двете страни на входа. Октавиан вдигна поглед към развяващите се знамена и орела на легиона. За пореден път му беше напомнено наследството на фамилията му. Марий беше превърнал орела в символ на римската мощ от Египет до Галия, заменяйки разнообразните знамена само с едно. И сега то блестеше на слънцето.
Октавиан се помъчи да изглежда спокоен. Беше оцелял при срещата с легатите, но реалността бе, че е напълно безсилен. Сърцето му се сви при вида на строените редици, които се губеха в далечината. Въпреки това вдигна упорито глава и ги изгледа сурово. Нямаше да го видят уплашен, каквото и да се случеше. Дължеше го на Цезар.
Те го видяха да излиза - млад мъж с броня, чиято коса бе почти като златна на слънчевата светлина. Видяха го да поглежда към орела на Седми Победоносен и започнаха да го приветстват с викове и удари на юмруци по щитовете. Грохотът се понесе по Марсово поле и стигна чак до града. Започваше от първите редици към онези далеч назад, които дори не можеха да видят Цезар, дошъл да направи преглед на легиона си.
Октавиан полагаше огромни усилия да скрие изумлението си. Легат Флавий Силва излезе, следван от Тит Павлиний. Меценат, Агрипа и Гракх се дръпнаха настрани, за да могат офицерите да видят онова, което виждаше Октавиан. Звукът се усилваше и бумтеше оглушително.
- Не си забравен, Цезар - извика застаналият до него Флавий Силва. - Дай ни възможност да ти докажем, че все още имаме чест. Няма да те разочароваме отново, кълна се.