Канеше се да продължи, но се разнесоха още гневни викове и отделните обвинения се изгубиха в безредния ропог. Шумът не утихна и той видя, че някои от събралите се дори си тръгват, сякаш не очакват да каже нещо, което си заслужава да бъде чуто. Обърна се към легатите зад себе си и нареди:
- Изкарайте размирниците. Ще послужат за пример на останалите.
Най-близкият легат пребледня.
- Консуле, хората са готови, както нареди, но легионите знаят, че ти си предложил в Сената гласуването на амнистията. Ако дам подобна заповед, може да ни разкъсат.
Марк Антоний изпъчи гърди и пристъпи към легата, извиси се над него.
- Писнало ми е да ми говорят колко опасна е тълпата. Това тълпа ли е? Не, тук виждам римски легионери, които ще си спомнят какво означава дисциплина. - Говореше не толкова на легата, колкото на онези, които слушаха. - Гордей се с тази дисциплина, защото това е единственото, което ти е останало.
Легатът даде заповедта и редица вързани мъже бяха изведени от една сграда наблизо. Центурионите си пробиха път през тълпата и ги строиха така, че да са с лице към останалите.
Във всеки легион винаги имаше по няколко провинили се, хванати да спят на пост, изнасилили местни жени или откраднали от другарите си по палатка. Опциите и центурионите принудиха с ритници и юмруци избраните сто да паднат на колене.
Марк Антоний усещаше яростта на останалите. Когато гневните викове се засилиха, легатът отново се обърна към него, като внимаваше да говори тихо.
- Консуле, ако се разбунтуват, с всички ни е свършено. Нека ги разпусна.
- Махни се!- с отвращение отвърна Марк Антоний. - Който и да си, освободи поста си и се върни в Рим. Нямам място за страхливци.
Върна се на трибуната и изрева:
- Рим продължи напред, докато вие седяхте тук и оплаквахте смъртта на един велик мъж! Нима мъката е отнела честта ви? Нима е разбила редиците и традициите ви? Не забравяйте, че вие сте мъже на Рим - не, войници на Рим. Мъже с желязна воля, които знаят цената на живота и смъртта. Мъже, които могат да продължат напред дори пред лицето на катастрофата.
Погледна окаяните коленичили легионери. Те знаеха какво ги очаква. Някои опъваха въжетата, но ако се опитаха да се изправят, бдителните центуриони ги принуждаваха с ритници да коленичат отново.
- Неподчинението на заповед е бунт - каза високо Марк Антоний. - А бунтът трябва да бъде удавен в кръв. Знаели сте това от момента, когато заповедта е дошла от Рим. Това е камъкът, който започна да пада през онзи ден. Центуриони! Изпълнете дълга си.
Центурионите извадиха брадвички и с бързи силни удари започнаха да разбиват черепите на коленичилите.
Пръски кръв и мозък хвърчаха във въздуха и стигаха до лицата на легионерите в първите редици. Те заръмжаха и офицерите им закрещяха да стоят мирно. Войниците се подчиниха, задъхани и ужасени - и същевременно запленени от гледката на умиращите пред очите им.
Когато и последният осъден рухна на земята с пръснат череп, Марк Антоний отново се обърна към легионерите. Сведените глави бавно се вдигнаха. Погледите още бяха враждебни, но в гях вече я нямаше заплахата от незабавна разправа. Бяха издържали. Повечето осъзнаваха, че най-лошото е отминало.
- И камъкът падна. Това е краят - заяви Марк Антоний. - А сега ще ви кажа нещо за Цезар.
Дори да им беше обещал злато, нямаше да постигне по-пълна тишина от тази, която настъпи на площада.
- Вярно е, че нямаше отмъщение за случилото се на мартенските иди. Аз лично предложих амнистията със съзнанието, че ако го направя, убийците му няма да виждат опасност в мое лице. Исках да говоря на римския народ, а не да бъда пратен в изгнание или също заклан като приятел на Цезар. В такова змийско гнездо се е превърнала политиката в Рим.
Войниците вече не се опитваха да се разотидат. Вместо това се забутаха напред, жадни за новини от човека, който беше присъствал там през онези дни. „Брундизиум е далеч от Рим“, напомни си Марк Антоний. В най-добрия случай тук знаеха за случилото се в града от трета и четвърта ръка. Несъмнено Сенатът имаше тук свои шпиони, които щяха да докладват за Думите му, но докато това станеше, той вече щеше да е на път.
Беше направил избора си, когато напусна Рим с жена си и децата. И връщане нямаше.
- Някои от извършителите вече избягаха. Хора като Касий и Брут са недосегаеми, поне засега. Но един от онези, които убиха Цезар на стълбите на театъра на Помпей, все още е в Италия, на север. Децим Юний. Мисли се, че се е отдалечил достатъчно от Рим, за да не се страхува от отмъщение.