Дори офомният форум не можеше да побере два легиона в пълен състав. Първите няколко хиляди минаха по цялата му дължина, за да могат останалите да влязат в сърцето на Рим. Легатите Силва и Павлиний пратиха назад по колоната вестоносци със заповед войниците да се пръснат във всички посоки, за да не настане блъсканица. Всеки храм можеше да побере няколкостотин души. По още толкова се събраха във всяко патрицианско имение. Когато тези сгради се напълнеха, легионите щяха да се установят на самите улици и да блокират- всички подстъпи към форума. Лагерни огньове щяха да бъдат запалени за първи път в каменните канавки и центърът на Рим щеше да е техен.
Спирането и организирането на колоната отне известно време и много усилия от страна на легатите и офицерите им. Множест вото в центъра се пръсна във всички посоки, легионерите се настаняваха навсякъде, където имаше свободно място. Единствено Домът на девиците остана недокоснат по нареждане на Октавиан. Освен че бе задължен на Квинтина Фабия, присъствието на легионери сред младите жени можеше да доведе само до безчестия или трагедия. Октавиан вече започваше да си дава сметка за трудностите, пред които се е изправял Цезар при всяко машабно придвижване на войници, но структурата на легиона бе замислена така, че да отговаря на командите на един човек, и не му се налагаше да мисли за всичко, а само да се довери на офицерите си, че ще действат от негово име.
На свечеряване над форума и над хилядите мъже проехтяха тръби. Легионерите не можеха да издигнат палатки върху камъка, дори да имаше свободно място. Но пък те спяха на открито в дъжд и пек, в мраз и жега. Същите тези войници го бяха приветствали на Марсово поле и нямаха никакви оплаквания, че Цезар ги е довел в Рим.
Развалините на старата сграда на Сената бяха разчистени и мястото бе готово за нов строеж. Виждаха се основите - груби тухли и камъни, почернели и тъмножълти на фона на плочни- ка. Изглеждаше уместно, че легатите наредиха там да бъде издигната груба постройка. Легионерите забиха клинове, с които да свържат гредите, после опънаха големи съшити кожи за покрив. Преди да се стъмни, навесът вече беше готов, уютен и сух, с кушетки, маси и ниски легла, подобно на всеки команден пост по време на кампания. Сякаш за да докажат уменията на войниците, тъмни облаци закриха залязващото слънце. Лекият дъжд донякъде охлади празничното настроение на легионерите, които готвеха вечерята си и търсеха сухи местенца.
Октавиан гледаше потъващия в мрак форум. Беше опрял рамо на дебела греда, цялата в резки и дупки от многократна употреба. Около него легионери разнасяха масло, допълваха лампите и подрязваха фитилите, та легатите да имат светлина.
Беше заложил всичко с този си ход, но поне засега той държеше властта в Рим. Оставаше му единствено да я запази.
Прозя се и закри уста с длан.
- Трябва да хапнеш - обади се Гракх. Държеше дървен поднос с тънко нарязано месо.
Октавиан се усмихна уморено.
- След малко. - Импулсивно реши да заговори за проблема, който бе подминавал вече от дни. - Изненадан съм, че още си тук, Гракх. Не е ли време да се връщаш при трибун Либурний?
Легионерът го изгледа тъпо.
- На моя страна ли си изобщо? - продължи Октавиан. - Откъде мога да знам? Съвсем наскоро смяташе да ме бичуваш на улицата, задето досаждам на твоя трибун.
Гракх извърна поглед. Лицето му тънеше в сянка.
- Тогава ти не беше Цезар - рече той смутено.
- Прати го обратно в Брундизиум - обади се Меценат зад тях. Приятелят му вече се беше настанил с Агрипа и двамата легати и се наслаждаваше на студената храна и топлото вино.
- Нито ти, нито фамилията ти сте мои клиенти, Гракх. Вече видях списъците. Не ми дължиш нищо, така че защо си тук? Октавиан въздъхна. - Заради злато ли?
Легионерът се замисли за момент, после каза:
- Да, най-вече заради него.
Честността му така изненада Октавиан, че го накара да се разсмее.
- Никога не си бил беден, в противен случай нямаше да се смееш - каза Гракх и стисна устни.
- Тук грешиш, Гракх, и не се смея на теб. Бил съм беден и съм гладувал. Баща ми умря, когато бях съвсем малък, и ако не беше Цезар, в момента сигурно щях да съм там, където си ти в момента. - Октавиан стана сериозен и изгледа внимателно мъжа, който едва не го беше удушил в таверната. - Гракх, трябват ми хора, които са верни, готови са да рискуват с мен и да не мислят за награди. Не играя някаква игра. Ще унищожа Освободителите, та ако ще да ми се наложи да похарча за това Цялото състояние на Цезар. Ще жертвам годините на младостта си, за да ги смажа. А ако златото е единствената ти цел, ти можеш да бъдеш купен от моите врагове.