Обезсърчен, Гракх мрачно заби поглед в земята. В действителност не беше останал единствено заради златото. Заедно с тези младежи беше преживял едни от най-необикновените дни в живота си.
- Не ме бива по речите - бавно каза той. - Зная, че не можеш да ми се довериш. Но живях в страх от сенаторите, не... не е точно така. Ти се опълчваш срещу тях. Не е само заради парите... - Гракх махна с ръка и едва не изпусна подноса. - Искам да остана. С времето ще спечеля доверието ти, обещавам.
Останалите се бяха смълчали и изобщо не се преструваха, че не слушат. Октавиан се дръпна от гредата с намерението да покани Гракх да седне на масата с тях, но импулсивно отвърза кесията от колана си и каза:
- Остави подноса и протегни ръце, Гракх.
Легионерът остави подноса на масата и застана пред него.
- Хайде, протегни ръце - подкани го Октавиан.
Тежките златни монети се посипаха в шепите на Гракх и той се ококори.
- Двайсет и... два, двайсет и три ауреуса, Гракх. Всеки на стойност сто сребърни сестерции. Какво прави това? Пет, дори шестгодишна заплата за войник с твоя ранг. Най-малко толкова, мисля.
- Не разбирам - предпазливо рече Гракх. Не можеше да откъсне очи от жълтите монети, а когато най-сетне успя, Октавиан все още го наблюдаваше.
- Ако искаш, можеш да вземеш парите още сега и да си вървиш, без никакви последствия. Работата ти за мен и за трибуна Либурний приключи. Златото е твое.
- Но... - Гракх поклати объркано глава.
- Или можеш да ми го върнеш и да останеш. - Октавиан неочаквано стисна рамото му, мина покрай него и тръгна към масата. - Изборът е твой, Гракх, но трябва да знам решението ти. Или ще си с мен докрай, или не.
Седна и нарочно престана да обръща внимание на онемелия войник, който продължаваше да стои с пълни със злато шепи. Помоли за вино и Агрипа му подаде каната. Меценат се усмихваше иронично. Всички на масата се опитваха да не поглеждат през рамо към войника до горящата лампа.
- Какво според вас правят сенаторите в момента? -- попита Октавиан.
Флавий Силва заговори веднага, макар че устата му бе пъл- на с печено свинско:
- Отначало ще фучат, в това няма съмнение. През последния месец имах вземане-даване с много от тях и те няма да реагират добре на това предизвикателство. Съветвам те да не обръщаш внимание на думите им през следващите един-два дни, докато не обмислят положението. В края на краищата в центъра на Рим има цели два легиона.
- С каквото и да заплашват, няма как да го изпълнят - отбеляза Октавиан, отпи глътка вино и се намръщи.
Флавий Силва видя реакцията му и се изкиска.
- Вярно, не е от най-доброто. Утре ще намеря фалернско.
- Никога не съм опитвал фалернско - каза Октавиан.
Меценат зацъка с език, после каза весело:
- В сравнение с него това е конска пикоч, повярвай ми. Имам няколко амфори в имението си, отлежава вече три години. Тази година би трябвало да е готово за пиене, или може би следващата. Ще видиш, когато ми дойдеш на гости.
- Да оставим за момент качествата на вината — обади се Аг- рипа. - Сенатът рано или късно ще те попита какво искаш. И тъй, какво искаш от тях?
- На първо място куриатното постановление отвърна Октавиан. - Искам то да бъде издадено, така че никой да не може да каже, че не съм законен наследник на Цезар. При нормални обстоятелства това е просто формалност, но въпреки това решението трябва да бъде гласувано и записано. Освен това трябва да изпълнят волята на Цезар за разпределянето на средствата, в противен случай аз ще платя лично и ще ги посрамя. След това ще поискам отмяна на амнистията. - Той се ухили. - Само толкова.
- Няма да се съгласят да обявят Освободителите за престъпници - промърмори Меценат в чашата си. Усети, че останалите го гледат, и вдигна очи. - Хора като Касий все още имат прекалено голяма подкрепа.
- Ти познаваш Сената - рече Октавиан. - Какво би направил на мое място?
- Бих наредил на центурионите да изгонят с пръчки всички сенатори от Рим - заяви Меценат. - Засега си ги хванал натясно, но има и други легиони. Не можеш да попречиш на сенаторите да пращат съобщения извън града и поддръжниците им ще тръгнат на поход. Колко хора предават информация на теб? Сенаторите също си имат клиенти и изобщо няма да се учудя, ако в момента някой вече не бърза по пътя към Брундизиум. Ако действа бързо, Марк Антоний може да доведе легионите тук само за няколко дни. - Огледа седящите около масата. - Е, ти попита. Трябва да продължиш докрай и да се възползваш от момента. В противен случай скоро ще се наложи да защитаваме този град от римски войници.