Надигнаха се гневни възгласи и Бибил избърса потта от челото си. Не беше стъпвал в Сената до смъртта на Цезар и все още не беше свикнал с шумните и ожесточени дебати.
Сенатор Калвус беше останал прав и Бибил му даде думата и тежко седна на пейката, поставена допълнително на сцената.
- Въпросът за верността е в сърцето на проблема, пред който сме изправени в момента - каза Калвус. - Единствената ни надежда е в легионите в Брундизиум. Консулът обаче замина не за да им прости, а за да ги накаже. Ако не се е разправил с тях, няма как да ги извикаме в Рим. Възможно е осиновеният син на Цезар да знае много добре, че от изток няма да дойде никаква помощ. Тактиката му има всички белези на безразсъдния риск, освен ако не е наясно, че легионите от Брундизиум няма да дойдат. - Врявата се засили и той заговори по-високо. - Ако виждате някакви пропуски в доводите ми, бъдете така добри да ги посочите.
Трима сенатори моментално скочиха на крака, но Калвус предпочете да ги игнорира, вместо да бъде прекъсван.
- Смятам, че би било неразумно да възлагаме всичките си надежди на консула Марк Антоний. Предлагам да пратим нареждане на легионите в Галия да тръгнат на юг. Децим Юний разполага с няколко хиляди души при Алпите...
Светоний се намеси от сцената и гласът му заглуши с лекота гласа на Калвус.
- Ще са им нужни седмици, за да стигнат до Рим. Какъвто и да е изходът от положението, всичко ще е приключило много преди пристигането им. Никакви части ли няма наблизо? Ако разполагахме с месеци, можехме да свикаме легиони от половината свят, но кой знае какво ще се случи дотогава?
- Благодаря, сенатор Светоний - каза Хирций с достатъчно студен тон, за да накара Светоний да го погледне и да се умълчи. - Сенатор Калвус повдигна уместен въпрос. Макар да няма други легиони на един ден път от града, разполагаме с два в Сицилия и още два в Сардиния, които могат да бъдат върнати по море. Ако Сенатът е съгласен, ще пратя нареждане в Остия. След две, най-много три седмици ще имаме четири легиона в пълен състав.
Одобрително мърморене изпълни театъра и предложението беше прието бързо и без възражения. Докато дебатът продължаваше, сенатор Хирций извика пратеник и подпечата с пръстена си заповедта, която щеше да бъде отнесена на запад. Когато приключи, слуша известно време разискванията, след което отново взе думата.
- Вече е почти утро, сенатори. Предлагам да се върнете в домовете си и да поспите. Ще се срещнем отново... по обед? Добре, по обед. Дотогава несъмнено ще имаме повече новини от този нов Цезар.
12
Докато легионите му вървяха на север, Марк Антоний беше в лошо настроение и се зъбеше на всеки, който имаше глупостта да се обърне към него.
Апиевият път беше същинско чудо - шест разкрача широк и с отводнителни канали в продължение на стотици мили. Единствено по такава гладка повърхност легионите можеха да изминават по двайсет до трийсет мили на ден и легионерите брояха всеки камък, показващ оставащото им разстояние. Проблемът бе, че Марк Антоний изобщо не възнамеряваше да се появява в близост до Рим. Един прашен и изтощен пратеник от Сената бе променил всичките му планове.
Марк Антоний се загледа в далечината, сякаш можеше да види сенаторите, очакващи триумфалното му завръщане. Усещаше ги, подобни на паяци, плетящи нишки, които минаваха под краката му. Тръсна глава, за да прогони картината. Още не можеше да повярва на новината. Октавиан несъмнено бе изгубил разсъдъка си, за да предприеме подобен дързък ход! Какво си мислеше това момче? Гневът, който бе предизвикал, ясно си личеше в заповедта на Сената. Бибил, Хирций и Панса я бяха подпечатали със символа на Сената, видимия знак на властта му над всички легиони. На Марк Антоний се нареждаше да се върне възможно най-бързо и с една-единствена цел - да унищожи парвенюто на форума.
Войниците отпред нададоха ликуващи възгласи и Марк Антоний смуши коня си и препусна да види какво ги е зарадвало. През по-голямата част от сутринта пътят постепенно се изкачваше и прорязваше варовиковите хълмове - построяването му бе отнело години тежък труд.
Разбра причината още преди да я види, когато долови соления привкус на прохладния ветрец. Тиренско море се появи пред колоната, тъмносиня шир от лявата му страна. Това означаваше, че Рим е на не повече от сто мили и че той трябва да реши дали да даде почивка на хората си, за да успее обозът да ги настигне.