Добил нови сили от гнева си, Ричард се изправи на крака. Сбързът не го пускаше, а сега дори включи и краката си в хватката. Ричард политна напред и падна по лице на земята. Онзи го притисна отгоре, изкарвайки дъха от дробовете му. Вторият триостър нож прелетя на милиметри от лицето му. След малко Ричард се изправи с усилие, подпирайки се на една ръка, докато с другата стискаше противниковата китка с ножа. С премерено мощно движение блъсна сбърза назад, гмурна се под ръката му и отново на крака, нанесе страхотен удар. Изпукаха кости. С другата си ръка Ричард извади ножа от колана си и го заби в гърдите на сбърза, който заедно с пелерината и цялото си снаряжение се превърна в зеленикаво петно на фона на белия сняг.
— Кой ви изпраща? — Ричард не получи отговор и изви ръката на сбърза зад гърба му. — Питам кой ви изпраща!
Онзи клюмна.
— Пътешественикът по сссънищата — изсъска сбързът.
— Какъв е този пътешественик по сънищата? Защо сте тук?
През тялото на сбърза премина восъчножълтеникава вълна. Очите му се разшириха и той пак се помъчи да се освободи.
— Зззеленоокият!
Ричард усети внезапен удар по гърба си. Тъмна топка козина сграбчи сбърза. Остри нокти отметнаха главата му назад. Дълги зъби се впиха във врата му. Едно дръпване и главата вече я нямаше. Изумен, Ричард едва успя да си поеме дъх и преди да се съвземе, змеят, с безумни зелени очи, се нахвърли върху него. Ричард протегна ръце напред, за да се предпази от огромния звяр, който в същия миг се стовари отгоре му. Ножът изхвръкна от ръката на Ричард. Дори само туловището на змея беше достатъчно да го задуши, а към него се прибавяше и огромната му сила. Със същия успех Ричард би могъл да се опита да отмести падаща отгоре му планина. Остри зъби посегнаха към лицето му.
— Грач! — Той стисна гъстата му козина. — Грач! Аз съм, Ричард!
Озъбеното лице леко се отдръпна. От устата му излизаше дим, напоен със смрадта на кръвта на сбърз. Искрящите зелени очи примигнаха с изненада. Ричард погали дишащите тежко гърди.
— Няма страшно, Грач. Всичко свърши. Успокой се.
Желязната хватка около ръцете му се отпусна. Озъбеното лице грейна в усмивка. От очите закапаха сълзи. Грач се притисна до гърдите на Ричард.
— Грррач оиаа Рааач ааард.
Ричард потупа приятеля си по гърба и се опита да се откъсне от него и да си поеме дъх.
— И аз те обичам, Грач.
Змеят, възвърнал зеления блясък на погледа си, огледа критично приятеля си, сякаш за да се убеди, че е невредим. Чу се гъргореща въздишка, която би трябвало да изразява облекчение — дали защото е установил, че на Ричард му няма нищо, или защото е спрял навреме, преди да го разкъса на парчета, това Ричард не можа да определи. Беше сигурен обаче, че той също изпитва облекчение, че всичко свърши. Мускулите му се отпуснаха, страхът, гневът и яростта от битката изведнъж се изпариха. Остана единствено някаква тъпа болка.
Ричард въздъхна дълбоко. От чувството, че току-що е избягнал смъртоносен удар, го заболя главата. Стана му притеснено при спомена за жестокостта в погледа на Грач, обикновено ведър и изпълнен с нежност. Огледа невероятното количество воняща кръв, разплискана по снега. Заслугата не беше само на Грач. Когато успя да потуши и последните искри гняв, Ричард си даде сметка, че приятелят му вероятно го е видял в образа на сбърз. Също като него, Грач явно усещаше заплахата.
— Грач, ти знаеше, че са тук, нали?
Змеят кимна енергично, като за убедителност леко изръмжа. Ричард си спомни, че предишния път, когато бе виждал приятеля си да ръмжи с такава злоба, беше на влизане в Блатистите гори, където змеят вероятно е почувствал присъствието на сбърз.
Сестрите на светлината бяха казали на Ричард, че понякога сбързовете излизат от Блатистите гори и че никой — нито те, нито която и да е чародейка или магьосник, могат да ги усетят. Никой никога не бил оцелявал след битка със сбърз. Ричард можеше да ги усеща, защото беше първият от близо три хиляди години насам, роден с двете страни на дарбата. Но как е възможно и Грач да го прави?
— Грач, ти виждаш ли ги?
Грач посочи някои от труповете, сякаш за да ги покаже на Ричард.
— Не, не те питам това. Сега и аз ги виждам. Питам те за преди, докато разговарях с госпожа Сандерхолт, а ти ръмжеше? Тогава видя ли ги?