И въпреки това никак не му харесваше да е толкова близо до злото. То го отвращаваше, пък било и в облика на родната му сестра.
Развиделяваше се, а улиците вече бяха пълни с народ. Групички войници от всякакви националности сновяха около дворците на страните си. Други отряди — предимно от Д’Харанци — патрулираха около града. Повечето имаха притеснен вид, сякаш всеки миг очакваха нападение. Броган беше получил изрични уверения, че градът е под контрол. Но понеже той не беше човек, свикнал да се доверява на непроверена информация, предишната нощ изпрати съгледвачи, които потвърдиха, че в околностите на Ейдиндрил няма метежи и бунтове от страна на населението. Тобайъс Броган обичаше да се появява, когато най-малко го очакват. И да води със себе си по-многочислена армия, отколкото може да се предполага — в случай, че се наложи да поеме нещата в свои ръце. И този път се бе подготвил добре — в града го чакаха петстотин войници. А ако се окажеше, че назрява проблем, винаги можеше да призове основните си сили в Ейдиндрил. Армията му вече беше доказала, че е способна да смаже всяка съпротива.
Ако Д’Харанците не бяха негови съюзници, броят им би го смутил. Макар Броган с основание да вярваше във възможностите на войниците си, беше на мнение, че само горделивците се впускат в битки с равностоен, а още по-малко с по-силен противник. Създателят не се отнасяше благосклонно към такива хора.
С вдигане на ръка Тобайъс забави хода на колоната, за да не стъпчат конете им отряд Д’Харански пешаци. Стори му се непочтително от страна на войниците да се движат по главната градска улица в боен ред, подобен на неговия „летящ клин“, но може би Д’Харанците, натоварени със задачата да патрулират завладения град, се бяха превърнали в обикновени разбойници и джебчии, демонстриращи сила.
Стиснали оръжията си в ръце, те огледаха мрачно колоната кавалеристи, приближаваща към тях, като очевидно търсеха и най-малък знак за заплаха. На Броган му се стори доста необичайно, че се движат с извадени оръжия. Явно бяха предпазлив народ. Те не се забързаха, сякаш изобщо не им пукаше от бойната колона. Броган се усмихна — малцина биха се осмелили да се изпречат на пътя му. Оръжията на Д’Харанците, предимно мечове и бойни секири, не бяха нито с добър външен вид, нито декоративни и този факт сам по себе си придаваше на мъжете още по-внушителен вид. Това не бяха предмети, носени за украшение, а ефективни смъртоносни оръжия.
Превъзхождани числено с повече от двайсет пъти, бойците в тъмна кожа и ризници огледаха с безразличие лъскавите униформи на новодошлите. Външният блясък и подредеността често не означаваха нищо друго освен самонадеяност. И макар в конкретния случай да бяха следствие от здравата дисциплина, наложена от Броган, проява на изключително внимание към подробностите, Д’Харанците вероятно не го знаеха. Там, където Броган и хората му бяха по-добре известни, само бърз поглед към кървавочервените им пелерини беше достатъчен, за да накара и най-смелия мъж да пребледнее. Звънът на оръжието им стигаше, за да се впусне врагът в бяг.
Докато прекосяваха планините Ранг’Шада на път от Никобарезе за Ейдиндрил, Броган срещна една от многонационалните армии на Ордена, в която преобладаваха войници от Д’Хара, и остана впечатлен от техния генерал — Ригс, — който прояви изключително внимание и интерес към неговата кауза и се съгласи да си сътрудничат. Всъщност Броган толкова хареса Ригс, че му остави част от хората си, за да му помагат в завладяването на Средната земя. Орденът бе на път да постави на колене опустошената столица на Галеа — Ебинисия. Малко по-късно, с помощта на Създателя, успя.
Броган знаеше, че Д’Харанците не се отнасят с особено уважение към магията и това му харесваше. Но го отвращаваше фактът, че изпитват страх пред нея. Магията е пратеник на Пазителя в света на хората, изчадие на злото, което трябва да се унищожи. Онзи, от когото следва да се страхува човек, е Създателят.
Допреди миналата пролет, когато границата падна, Д’Хара беше отделена от Средната земя. Така бе от поколения. Затова тази страна и нейните хора до голяма степен бяха непознати за Броган. Те представляваха огромна нова територия, която чакаше да бъде просветлена и най-вероятно пречистена.
Мрачният Рал, владетелят на Д’Хара, унищожи границата, осигурявайки по този начин възможност на своите войски да нахлуят в Средната земя и да завземат Ейдиндрил, както и много други градове. Ако си беше свършил работата по-добре, вече можеше да е завладял цялата Средна земя, без да даде възможност на вражески армии да се вдигнат срещу него. Но той се увлече в преследване на магията и това го погуби. След смъртта му, причинена от претендент за трона — както Броган бе чул да говорят, — армията на Д’Хара се присъедини към Императорския орден.