Выбрать главу

За древната, отмираща религия, наречена магия, вече нямаше място под слънцето. Светът мина под управлението на Императорския орден. Оттук насетне единствено светлината на Създателя ще води хората. Молитвите на Тобайъс Броган бяха чути и той всеки ден благодареше на Създателя, че го е довел на този свят във време, в което има възможност да е във вихъра на събитията, да види краха на това изчадие магията и да поведе благочестивите люде към последната битка. Историята се ковеше пред очите му. Нещо повече — той беше част от нея.

Напоследък Създателят често навестяваше сънищата на Броган, за да му каже колко е доволен от усилията му. Не беше споделял това с никого от хората си — можеше да се изтълкува като проява на самонадеяност. Стигаше му вниманието на самия Създател. Разбира се, сподели го с Лунета. Думите му я изпълниха със страхопочитание. В края на краищата не се случваше често Създателят да говори директно с някое от чедата Си.

Броган пришпори коня, за да усили ход, и изпрати с поглед отряда, който потъна в една от страничните улички. Никой от Д’Харанските войници не се обърна да види дали някой ги е последвал или им е отправил предизвикателство. Само глупак би приел това за самодоволство. А Броган не беше глупак. Тълпата се разцепи на две, за да стори път на колоната, която продължи надолу по Кралската улица. Броган разпозна някои от униформите на войниците, патрулиращи пред различните дворци: Сандарианци, Джарианци, Келтонци. Но не и Галеанци. Орденът явно бе изпълнил успешно задачата си в престолния град Ебинисия.

Броган най-накрая откри и войници от неговата страна. С нетърпеливо движение на ръката той махна на една групичка да се приближи. С развети на гърбовете им кървавочервени пелерини, обозначаващи принадлежността им, момчетата се завтекоха към генерала, минавайки покрай въоръжени с мечове, копия и какво ли не още войници. Под звуците на копитата, отекващи по паважа, кавалеристите се насочиха към просторното стълбище пред двореца на Никобарезе. Постройката не изглеждаше по-различна от другите. Отпред се издигаха резбовани колони от рядък кафяв мрамор с бели нишки, който се добиваше изключително трудно в планините в източните части на Никобарезе. Разточителството подразни Броган.

Стражите пред двореца се стреснаха при вида на кавалерията. Ръцете им се вдигнаха в непохватен поздрав. Новодошлите ги изблъскаха назад и оформиха шпалир за своя генерал.

Щом стигна до горната площадка, заобиколена от каменни статуи на войници, яхнали буйни коне, Броган слезе от коня си. Хвърли юздите на един от пребледнелите стражи и се обърна с усмивка към града. Очите му се спряха на Двореца на Изповедниците. Днес Тобайъс Броган беше в добро настроение. Изключително рядко напоследък явление. Вдиша дълбоко утринния въздух: зората на новия ден.

Мъжът, който бе поел юздите, се поклони, щом Броган му обърна гръб.

— Да живее Кралят!

Броган намести пелерината си.

— Малко е късничко за това.

Мъжът се покашля, събирайки смелост.

— Сър?

— Кралят — каза Броган и поглади тънките си мустачки — се оказа по-различен, отколкото всички ние, верните му поданици, си мислехме. Изгоря на кладата, за да изкупи греховете си. А сега се погрижи за коня ми. — Махна на друг страж. — Ти! Върви да кажеш на готвачите, че съм гладен. Не искам да ме карат да чакам.

Стражът се отдръпна назад с поклони, а Броган вдигна очи към мъжа до него, който още не беше слязъл от коня си.

— Галтеро!

Онзи се приближи заедно с коня си, кървавочервената му пелерина не потрепна в застиналия въздух.

— Вземи половината от хората и ми я доведете. Ще закуся, а после ще произнеса присъдата й.

Кокалестите му пръсти небрежно се отпуснаха върху токата на колана. Скоро щеше да прибави в колекцията си трофея на трофеите. Усмихна се мрачно при тази мисъл и отдавнашният белег в крайчеца на устата му се очерта по-ясно. Усмивката не блесна в погледа му. Славата на моралното възмездие щеше да му принадлежи.

— Лунета!

Тя се бе втренчила в Двореца на Изповедниците, сгушена в шарените си дрипи, и тайничко се почесваше по ръцете.

— Лунета!

Тя трепна, най-после чула, че я викат.