Той разсеяно потърка носа си с пръст.
— Сигурно си права.
Сестра Вирна не се и съмняваше, че Сестрите вече правят какви ли не машинации, за да се поставят в по-изгодно положение — или дори на първо място — при избора. Сестрите с по-малки шансове вероятно вече са избрали своя фаворитка и са образували около нея група от поддръжници, надявайки се, когато тя заеме поста, те да бъдат възнаградени с влиятелно място в кабинета й. С отсяването на кандидатките по-влиятелните Сестри, които още не бяха избрали зад кого да застанат, щяха да бъдат ухажвани, докато някоя от претендентките с големи шансове ги спечели на своя страна. Изборът на Прелат беше моментно решение, което щеше да се отрази на живота в Двореца в близките неколкостотин години. Битката щеше да е безмилостна.
Сестра Вирна въздъхна.
— Не очаквам с нетърпение дебатите, но предполагам, че процесът на избор ще е изключително суров, за да може накрая длъжността да заеме най-достойната Сестра. Сигурно ще отнеме доста време. Може да сме без Прелат месеци, дори година.
— Ти няма ли да се кандидатираш, Сестро?
Тя избухна в смях.
— Аз! Ти виждаш бръчките по лицето ми, Уорън, но забравяш, че съм сред младите Сестри. Нямам влияние сред онези, от които зависят нещата.
— Ами тогава по-добре се постарай да го придобиеш. — Той се наведе напред и сниши глас, макар наоколо да нямаше кой да ги чуе. — Помниш ли онези шест Сестри на мрака, които избягаха с кораба?
Тя се вгледа в сините му очи и се намръщи.
— Това какво общо има с избора на Прелат?
Уорън стисна на топка робата пред стомаха си.
— Може ли някой да каже със сигурност, че са били само шест? Ами ако в Двореца има още? Още десет? Още сто? Сестро Вирна, ти си единствената тук, за която съм убеден, че е Сестра на светлината. Трябва да направиш нещо, за да сме сигурни, че мястото на Прелата няма да заеме Сестра на мрака.
Тя извърна поглед към Двореца в далечината.
— Нали ти казах — аз съм сред младите Сестри. Моята дума не тежи особено, а всички останали мислят, че Сестрите на мрака са си отишли.
Уорън отвърна очи и се зае да изглажда намачканата си роба. Изведнъж се обърна към нея и я погледна подозрително.
— Мислиш, че съм прав, нали? Предполагаш, че в Двореца има и други Сестри на мрака.
Тя го погледна ледено.
— Докато не съм абсолютно сигурна в противното, приемам вероятността да е така. Но това е само едно от многото неща, за които трябва да мислим при избора…
— Не ми говори с тия двусмислици, също като Сестра. Става въпрос за нещо от изключителна важност.
Тя настръхна.
— Ти си ученик, Уорън, и разговаряш със Сестра на светлината. Прояви нужното уважение.
— Не се отнасям с неуважение, Сестро. Благодарение на Ричард разбрах, че трябва да се боря за онова, в което вярвам. Освен това ти си човекът, който свали яката от врата ми, пък и нали сме връстници, сама го каза. Не си по-голяма от мен.
— И въпреки това си ученик, който…
— Който ти сама каза, че вероятно знае за пророчествата повече от всеки друг тук. В това отношение, Сестро, ти си мой ученик. Признавам, знаеш повече от мен за много неща, като например как да се употребява Хан, но аз съм по-добър в други. Ти свали яката от врата ми, защото си убедена, че е грешно да се държи някой като затворник. Уважавам те като Сестра и защото вършиш добро, а също и заради познанията ти, но вече не съм затворник на Сестрите. Ти спечели моето уважение, Сестро, а не моето подчинение.
Тя дълго не свали поглед от сините му очи.
— Как да предположи човек какво ще се открие под тази яка? — каза тя и след малко кимна. — Прав си, Уорън, подозирам, че в Двореца има и други, които са обрекли душата си на Пазителя.
— Други — Уорън потърси погледа й. — Не казваш Сестри, а просто „други“. Значи имаш предвид и сред младите магьосници, така ли?
— Нима вече забрави Джедидайа?
Той леко пребледня.
— Не, не съм забравил Джедидайа.
— Както сам каза, там, където има един, може да има и други. Възможно е някои от другите мъже в Двореца също да са се обрекли на Пазителя.
Той се приближи към нея и отново стисна на топка робата си.
— Сестро Вирна, какво ще правим? Не можем да допуснем Сестра на мрака да стане Прелат. Това би било истинска катастрофа. Трябва да направим всичко възможно, за да попречим това да се случи.
— И как ще разберем, че въпросната Сестра се е заклела във вярност на Пазителя? Още по-лошо, какво ще направим, след като разберем? Те владеят Субстрактивната магия. Ние не. Дори да знаем кои са, не можем да направим нищо. Ще е като да протягаш ръце в тъмното, за да хванеш дявола за опашката.