— Шест месеца!? Да не искаш да кажеш, че ще трябва да търпим това мъчение с месеци!?
Уорън повдигна робата си и прескочи една локва.
— Не е задължително. Може да пристигне след месеци, но може да се появи още утре. Той не си дава труда да уточнява датата на пристигането си, обявява само факта.
Сестра Вирна сбърчи чело.
— Ако не дойде скоро, Сестрите ще се погрижат този адски шум да стихне.
— Не бих имал нищо против. Но този император ми прилича на човек, с когото не е добре да се държиш непочтително. Чувал съм, че с армията му не може да се мери никоя армия по света. — Той я погледна многозначително.
— Това се отнася и за голямата война, разделила Стария от Новия свят.
Тя присви очи.
— Че защо ще му е такава армия, ако вече е завзел всички кралства? Прилича ми на войнишки брътвежи. Войниците винаги се изхвърлят.
Уорън сви рамене.
— Момчетата ми казаха, че са били свидетели. Че когато Орденът се събере, окото ти вижда само войници във всички посоки, докъдето поглед стига. Как мислиш ще го посрещне Дворецът?
— О, Дворецът не се интересува от политика.
Уорън се усмихна широко.
— Човек никога не може да те хване натясно.
— Работата ни е да изпълняваме желанията на Създателя, а не на императора, това е всичко. Дворецът ще остане и след като императорът си отиде.
Уорън повървя известно време замислен, после се покашля.
— Искам да ти кажа, че едно време, когато бяхме още нови тук, а ти все още беше послушница… ами такова, и аз бях влюбен в теб.
Сестра Вирна го погледна невярващо.
— Не, ти се шегуваш.
— Да, вярно е. — Той се изчерви. — Тогава за мен къдравата ти кестенява коса беше най-прекрасното нещо на света. Ти беше по-умна от другите и насочваше своя Хан с увереност. Мислех си, че няма кой да ти излезе насреща. Дори исках да те помоля да ме обучаваш.
— И защо не го направи?
Той сви рамене.
— Ти винаги беше толкова самоуверена, толкова праволинейна. Аз не бях такъв. — Той отметна косата от лицето си. — Освен това проявяваше интерес към Джедидайа. А аз не можех по нищо да се меря с него. Винаги съм си казвал, че дори да се бях опитал да направя нещо, само ще ми се изсмееш.
Тя осъзна, че ръката й приглажда назад кестенявите кичури. Отпусна я надолу.
— Е, сигурно щях да го направя. — След малко добави: — На младини хората понякога постъпват глупаво.
Към тях се приближи майка с малко дете и падна в краката им. Вирна спря, за да ги благослови. Щом жената й благодари и се отдалечи, Вирна се обърна към Уорън:
— Можеш да напуснеш Двореца за двайсетина години, да изучаваш книгите, които те интересуват, и да остарееш колкото мен. Отново ще изглеждаме на една и съща възраст. Тогава ще можеш да ме помолиш да подържиш ръката ми… както исках да го направиш преди.
И двамата вдигнаха глави, чули, че някой ги вика. Сред тълпата от движещи се във всички посоки хора Уорън забеляза един от дворцовите стражи, който яростно махаше с ръка, за да привлече вниманието им.
— Това не е ли Кевин Анделмиър? — попита тя.
Уорън кимна.
— Чудя се какво ли се е присетил?
Останал без дъх, Анделмиър се шмугна пред малко момченце и спря пред тях.
— Сестро Вирна! Добре че те намерих! Търсят те. В Двореца. Веднага.
— Кой ме търси? За какво?
Той си пое въздух, като в същото време се опита да каже нещо.
— Търсят те Сестрите. Сестра Лиома ме сграбчи за ухото и каза да вървя да те намеря и да те заведа в Двореца. Допълни, че ако се забавя, ще оплаквам деня, в който съм се родил. Сигурно има някакъв проблем.
— Какъв проблем?
Той вдигна рамене.
— Когато я попитах, тя ме погледна с онзи поглед, с който Сестрите могат да разтопят кокалите на човек, и каза, че било ваша работа, а не моя.
Сестра Вирна въздъхна уморено.
— Тогава май ще е най-добре да се връщаме веднага, защото в противен случай жив ще те одерат и от кожата ти ще си направят знаме.
Младият войник, сякаш повярвал на думите й, стана бял като платно.
Шеста глава
Застанали рамо до рамо на моста над река Керн, водещ към остров Халсбант и Двореца на пророците, Сестрите Филипа, Дулсиния и Марен приличаха на хищни птици, които наблюдават приближаващата се вечеря. Стояха с ръце, вдигнати нетърпеливо на кръста. Въпреки че светлината хвърляше сянка върху лицата им, Сестра Вирна не се и съмняваше, че трите Сестри са намръщени. Вирна, Уорън и боец Анделмиър стъпиха на моста. Последният, изпълнил дадената му заповед, побърза да се отдалечи.