Ан огледа осветените от лунна светлина хълмове в далечината. Видя група хора да се движат по пътя на север — карета и шепа хора, повечето на коне. Бяха прекалено много, за да не ги усети — нейните Сестри на светлината. „Благодаря на Създателя, в крайна сметка са успели да избягат.“
— Мислех, че можеш да го откриеш чрез оная адска яка.
Ан започна да рови из храсталака.
— Мога и чувството ми говори, че е някъде наблизо. Може взривната вълна да го е наранила. Щом заклинанието е унищожено, значи той е някъде тук и е свършил своята част от работата с външния щит. Помогни ми да го намерим.
Холи също търсеше, но гледаше да стои наблизо. Зед се запъти към едно открито, равно място. Тръгна по посоката, в която бяха наклонени дърветата и храстите. Ан търсеше в центъра на възела, където сигурно е била концентрирана силата. Наведе се между някакви камъни в ниското и Зед я извика.
Тя хвана Холи за ръката и се запъти към стария магьосник.
— Какво има?
Той посочи. Забито така, че да не могат да го пропуснат, затъкнато в пукнатината на объл гранитен камък, стърчеше нещо кръгло. Ан го изскубна.
Погледна с невярващи очи.
— Яката на Натан.
Холи ахна:
— О, Ан, той сигурно е мъртъв. Може Натан да е загинал от магията.
Ан погледна. Яката беше затворена.
— Не, Холи. — Тя погали нежно момиченцето по косата. — Не го е убила, иначе от него щеше да има следа. Но, скъпи Създателю, какво означава това?
— Какво означава ли? — изкикоти се Зед. — Означава, че се е освободил. Забол е яката в тая скала, за да е сигурен, че ще я видиш, заврял ти я е под носа. Искал е да разберем, че я е махнал самичък. Сигурно е свързал силата на възела с нея или нещо такова. — Зед въздъхна. — Е, няма го. А сега свали моята.
Ръката на Ан, стиснала Рада’Хан, се отпусна, тя се вгледа в нощта.
— Трябва да го намерим.
— Свали ми яката, както обеща, и можеш да вървиш да го търсиш. Аз съм пас.
Ан усети как гневът й кипва.
— Идваш с мен.
— С теб? По дяволите, няма да участвам в подобно нещо!
— Идваш!
— Възнамеряваш да не удържиш на думата си!
— Не, напротив, ще изпълня обещанието си веднага щом открием палавия Пророк. Нямаш представа какви усложнения може да създаде.
— За какво съм ти аз?
Тя му се закани с пръст.
— Независимо дали ти харесва или не, идваш с мен и толкова. Щом го намерим, ще сваля яката от врата ти. Не преди това.
Той размаха юмруци във въздуха, а Ан се запъти към конете. Погледът й се плъзна в нощта, оглеждаше далечината и групата Сестри, тръгнали на север. Щом стигна до конете, се наведе над Холи.
— Холи, имам много важна, спешна задача за теб като първо твое задължение на послушница.
Холи кимна сериозна.
— Каква е тя, Ан?
— Изключително важно е двамата със Зед да открием Натан. Надявам се да не се бавим, но трябва да побързаме, докато не се е отдалечил прекалено.
— Да се е отдалечил!? — изкрещя Зед. — Та той има часове преднина. Не е оставил никакви следи. Направо се е изпарил!
Ан го погледна през рамо.
— Трябва да го намерим. — Обърна се пак към Холи: — Трябва да побързаме и нямам време преди това да настигна Сестрите на светлината, които са ей там зад оня хълм. Искам да ги настигнеш сама и да разкажеш на Сестра Вирна всичко, което знаеш за случилото си.
— Какво да й кажа?
— Всичко, което видя и чу, докато беше с нас. Кажи й истината и не си измисляй нищо. Важно е тя да знае какво става. Кажи й, че двамата със Зед отиваме да търсим Натан и че когато можем, ще ги настигнем. Но първата ни задача е да открием Натан. Кажи й да тръгнат на север, да следват посоката, която са избрали, и по пътя си да избягват срещи с Ордена.
— Ще се справя.
— Не са далеч, онзи път там ще те отведе до тях. Няма как да ги пропуснеш. Конят ти те познава и обича и ще се грижи за теб. Ще ги настигнеш за час-два, а после всички Сестри ще те пазят и обичат. Сестра Вирна знае какво да прави.
— Ще ми липсваш, докато ни настигнете — каза Холи с треперещ глас.
Ан прегърна момиченцето.
— О, дете, и ти ще ми липсваш ужасно. Искам да те взема с нас, ти толкова ни помогна, но трябва да побързаме, за да настигнем Натан. Сестрите, особено Прелат Вирна, трябва да знаят какво става. Важно е. Точно затова те изпращам.
Холи смело преглътна сълзите си.
— Разбирам. Можеш да разчиташ на мен, Прелате.
Ан повдигна момиченцето на седлото и целуна ръчичките й, докато слагаше юздите в тях. Помаха й за сбогом, докато Холи се отдалечаваше към Сестрите на светлината. После се извърна към бесния магьосник:
— Ако искаме да настигнем Натан, най-добре да тръгваме веднага. — Тя го потупа по кокалестото рамо. — Няма да се забавим. Веднага щом го хванем, ще махна яката от врата ти, обещавам.