— Какво е станало? Как така Мериса?
Ричард отвърза възела на врата си, пресегна се през рамо и махна пелерината на сбърза от гърба си.
— Тя ни последва в Плъзгата. Опита се да те убие и… ами искаше да се окъпе с мен.
— Какво!
— Не — поправи го Плъзгата. — Тя каза, че иска да се окъпе в кръвта ти.
Калан зяпна.
— Но… какво стана?
— Тя вече е с мен — каза Плъзгата. — За вечни времена.
— Което означава, че е мъртва — каза Ричард. — Ще ти обясня, когато имаме повече време. — Обърна се към Плъзгата: — Благодаря ти за помощта, но вече искам да заспиш.
— Разбира се, Господарю. Ще спя, докато отново има нужда от мен.
Искрящото сребърно лице придоби мекота и се стопи в басейна от живак. Ричард скръсти ръце несъзнателно. Лъскавият басейн заблестя. Плъзгата се успокои, после започна да потъва в кладенеца, отначало бавно, после с нарастваща бързина, докато изчезна.
Щом той се изправи, Калан го посрещна с поглед.
— Мисля, че има много неща, които трябва да ми обясниш.
— Когато имаме време, обещавам.
— Всъщност къде сме?
— В долната част на Кулата, в основата на една от малките кули.
— В долната част на Магьосническата кула?
Ричард кимна.
— Под библиотеката.
— Под библиотеката! Никой не може да влиза в нивото под библиотеката. Там има щитове, които от незапомнени времена не позволяват на магьосниците да слизат долу. На всички магьосници.
— Е, така или иначе, се намираме точно там, но и за това ще поговорим по-късно. Трябва да отидем в града.
Излязоха от стаята на Коло и мигновено се прилепиха към стената. В басейна долу плуваше кралицата на сбързовете. Простря криле над стотина яйца с размери на дини и нададе предупредителен вик, който отекна в просторното високо помещение.
На малкото светлина, нахлуваща от отвора горе, Ричард видя, че е късен следобед. Пътуването беше отнело по-малко от ден, поне се надяваше да е само един. На светлината видя огромното количество кашкаво-сиво-зелени яйца.
— Това е кралицата на сбързовете — набързо й обясни той и прекрачи парапета. — Трябва да унищожа яйцата.
Калан го извика, за да се опита да го спре, но той прескочи и потъна в тъмната, лепкава вода. Вдигна меча в ръка и закрачи през дълбоката до кръста му вода към хлъзгавите камъни в средата.
Кралицата се вдигна на нокти.
Главата й се стрелна към него, щракна със зъби. В същият момент Ричард завъртя меча. Гротескната глава се дръпна. Той вдиша облак отвратителна миризма, която ясно изразяваше предупреждение. Ричард отчаяно се спусна напред. Тя разтвори паст, блеснаха остри, дълги зъби.
Ричард не можеше да допусне сбързовете да завземат Ейдиндрил. Ако не унищожи яйцата, те ще станат повече, отколкото може да победи.
— Ричард! Опитах се да използвам синята светкавица, но не става! Върни се!
Кралицата със съскане се стрелна към него. Щом приближи, той замахна, но тя бе застанала на ръба на безопасното разстояние и бушуваше от гняв. Ричард успя да я задържи на ръка разстояние, докато опипваше камъка, за да се хване за нещо.
Напипа някакъв израстък и се закатери по тъмните, хлъзгави камъни. Развъртя меча и щом застрашителните зъби се дръпнаха назад, посече яйцата. Щом раздроби дебелите, космати черупки, по камъка потече миризлив жълтък.
Кралицата подивя. Плесна с криле и се издигна над камъка, отдалечавайки се от меча. Опашката й се размята във всички страни като огромен камшик. Щом се приближи до него, Ричард замахна с меча, за да я държи на разстояние. За момента бе съсредоточил усилията в унищожаването на яйцата.
Щом замахна към нея, зъбите й щракнаха. Ричард заби меча във врата й, достатъчно, за да я накара да отстъпи назад от болка и ярост. Запляска като обезумяла с криле и успя да го блъсне срещу камъка. Той се извъртя настрани, за да избегне ноктите й. Опашката й пак го подгони, зъбите тракнаха. Ричард бе принуден да забрави за яйцата и да се защитава. Ако можеше да я убие, щеше да опрости работата си.
Кралицата зави от ярост. Миг по-късно Ричард чу трясък. Обърна се в посока на шума и видя Калан да стоварва върху яйцата дъска от вратата към стаята на Коло. Той се закатери бясно по хлъзгавия камък, за да застане между изпадналата в ярост кралица и Калан. Щом тя се опита да го захапе, той замахна към главата й. Щом тя се опита да го плесне с опашката си, той посегна натам. И към ноктите, щом понечиха да го раздерат.
— Само я дръж на разстояние — извика Калан и завъртя дъската върху яйцата, потекли в мазна, жълта слуз. — Аз ще се погрижа за това.
Не му се искаше Калан да се излага на опасност, но знаеше, че тя защитава града си, така че не можеше да иска от нея да стои безучастна. Освен това имаше нужда от помощ. Трябваше да слезе в града.