В периферното му зрение навлезе нещо кафяво. Чу вой на сбърз, но не на този, когото той самият бе убил току-що. Зачуди се дали когато човек умира, изпитва подобно объркване. От въртенето и размахването на меча му се виеше свят, прилошаваше му от свирепите удари, които нанасяше.
Отгоре падна нещо огромно. После още едно. Ричард се опита да избърше кръвта на сбързове от очите си, за да може да види какво става. Навсякъде около него се чуваше вой на сбързове.
Ричард видя крила. Кафяви крила. Пред погледа му блеснаха космати криле, които започнаха да изкълчват главите на сбързовете. Нокти раздираха люспите. Дълги зъби се врязваха във вратовете.
Ричард отскочи назад, щом огромен змей тупна на земята точно пред него и премаза близкия сбърз.
Грач.
Ричард замига на парцали невярващо. Навсякъде беше пълно със змейове. Прииждаха все повече и повече, небето бе почерняло — това бяха петната, които му се стори, че вижда.
Грач запрати мъртвия сбърз в „Кръвта на братството“ и се спусна към друг. Всички змейове наоколо правеха същото. От смрачаващото се небе прииждаха нови и нови и се спускаха към сбързовете. Всичко блесна в искрящи зелени погледи. Сбързовете се загръщаха в пелерините си, ставаха невидими, но това не им помагаше. Змейовете успяваха да ги надушат. Нямаше къде да се скрият.
Ричард вдигна меча в две ръце като замаян. Змейовете ревяха страшно. Сбързовете виеха. Ричард се смееше.
Ръцете на Калан се спуснаха около кръста му и го притиснаха.
— Обичам те — прошепна тя в ухото му. — Мислех, че ще умра, без да съм ти го казала.
Той се обърна и се вгледа в зелените й очи.
— Обичам те.
Ричард чу викове. Зелената вихрушка, която бе видял, се оказа море от хора. Десетки хиляди хора, които настъпваха в гръб към „Кръвта на братството“, плъзваха из улиците и сградите и изтласкваха назад войниците в кървавочервени наметала. Д’Харанците откъм страната на Ричард, освободени от сбързовете, се спуснаха яростно срещу „Кръвта“ в смъртоносна атака.
Огромният отряд в зелено помете част от „Кръвта“ и се приближаваше към Ричард и Калан. От двете страни върху сбързовете се изсипваха змейове. Грач ги посичаше и отхвърляше назад. Ричард се покачи върху един фонтан за по-добра видимост. Издърпа Калан за ръката. Около него мъжете оформиха непробиваем обръч, готови да го защитят с живота си.
— Келтонци са — каза Калан. — Мъжете в зелени униформи са Келтонци.
Келтонската армия се предвождаше от човек, когото Ричард познаваше: генерал Болдуин. Щом генералът ги забеляза на фонтана, се запъти към тях през морето войници в червено, като пътьом крещеше заповеди и даваше инструкции. Генералът посече без усилие неколцина по пътя си. Вряза се в бойните редици и след миг вече стоеше пред Калан и Ричард.
Пъхна меча в ножницата си и сведе глава на седлото си, тежкото му военно наметало, захванато за едното рамо, разкри зелената му униформа. Повдигна се и удари с юмрук куртката си.
— Господарю Рал — каза той с почит, след което наново сведе глава. — Моя Кралице — продължи с още повече почит.
Калан се наведе напред, щом той се изправи, и попита със страховит тон:
— Ваша какво?
Дори голото теме на мъжа почервеня. Той отново сведе глава:
— Моя най… блестяща… уважавана Кралице, Майко Изповедник!
Преди тя да успее да каже още нещо, Ричард я дръпна за ризата.
— Казах на генерала, че съм решил да те направя Кралица на Келтон.
Тя ококори очи.
— Кралица на…
— Да — каза генерал Болдуин и хвърли бърз поглед към битката. — Това обедини Келтон и нашата капитулация е категорична. Господарят Рал ни оказа тази голяма чест да имаме за Кралица Майката Изповедник, също като Галеа. Така показа, че ни уважава не по-малко от съседите ни. Така че моментално докарах в Ейдиндрил наши части, за да подкрепя защитата на Господаря Рал и на нашата Кралица и да се присъединя към битката срещу Императорския орден. Искаме да дадем своето.
Калан най-сетне примигна и се изпъна.
— Благодаря, генерале. Вашата помощ дойде точно навреме. Оценявам високо жеста ви.
Генералът свали дългите си черни ръкавици и ги втъкна под широкия си колан. Целуна ръка на Калан.
— Ако новата ми Кралица ме извини, трябва да се връщам при хората си. Половината от тях се разпръснаха по периферията, в случай, че изменниците се опитат да избягат. — Той отново се изчерви. — Извинете ме за войнишкия език, моя Кралице.
Щом генералът се върна при хората си, Ричард огледа бойното поле. Змейовете търсеха, оглеждаха за още сбързове. Откриха още само няколко, които не оцеляха дълго.