— Ти ми помогна да го проумея. Зед постъпваше така. Май ще трябва да разчитам на твоята помощ.
Тя сключи крака около него и го придърпа към себе си.
— Най-добре.
Той я целуна лекичко и тъкмо се канеше да го направи по-сериозно, когато в стаята се появиха трите Морещици. Калан опря буза в неговата.
— Те никога ли не чукат?
— Рядко — прошепна в отговор Ричард. — Кеф им е да подлагат на тестове. Любимото им нещо. Никога не им омръзва да го правят.
Кара, която вървеше най-отпред, спря до тях, гледаше ту единия, ту другия.
— Пак с дрехите, а, Господарю Рал?
— Изглеждате добре тази сутрин, вие трите.
— Да, така е — каза Кара. — И имаме работа.
— Каква работа?
— Когато имаш време — в Ейдиндрил са дошли представители, които искат аудиенция с Господаря Рал.
Бердин размаха дневника на Коло:
— А аз имам нужда от помощта ти за това. Онова, което разбрахме досега, ни беше полезно, но има още много непреведени страници. Чака ни работа.
— Непреведени? — попита Калан. — Аз знам много езици. Това на какъв е?
— Високо Д’Харански — каза Бердин и отхапа от крушата, която носеше в другата си ръка. — Господарят Рал е станал по-добър и от мен в този език.
— Нима? — каза Калан. — Впечатлена съм. Малко са хората, които знаят високо Д’Харански. Чувала съм, че е ужасно труден.
— Трудихме се заедно — каза Бердин. — Нощем.
Ричард се покашля.
— Да се заемем с представителите. — Той повдигна Калан за кръста с две ръце и я остави внимателно на земята.
Бердин размаха крушата си.
— Господарят Рал има много големи ръце. Прилягат съвсем точно на гърдите ми.
Веждата над едно зелено око се вдигна.
— Нима?
— Да — отбеляза Бердин. — Един ден ни накара всичките да му покажем гърдите си.
— Така ли? Всичките?
Кара и Райна останаха с безизразни лица, Бердин кимна. Ричард закри своето с ръка.
Бердин отхапа още веднъж от крушата.
— Но големите му ръце паснаха най-добре върху моите гърди.
Калан се запъти към вратата.
— Е, моите гърди не са големи колкото твоите, Бердин. — Тя забави крачка, разминавайки се с Райна. — Мисля, че ръцете на Райна ще ми паснат най-добре.
Бердин се задави и закашля с крушата, Калан продължи към вратата. На устните на Райна грейна усмивка.
Кара се разсмя сърдечно. Ричард мина покрай нея и тя го плесна по гърба.
— Харесва ми, Господарю Рал. Можеш да я задържиш.
Ричард спря.
— Е, благодаря ти, Кара. Радвам се, че получих разрешението ти.
Тя кимна ангажирано.
— Да, наистина.
Той забърза към вратата, успя да настигне Калан в коридора.
— Откъде знаеш за Бердин и Райна?
Тя го погледна неразбиращо.
— Не е ли очевидно, Ричард? Погледът в очите им? Ти също сигурно си го забелязал веднага.
— Ами… — Ричард хвърли поглед през рамо, за да е сигурен, че жените не са ги последвали. — За щастие получихме одобрението на Кара за теб, каза, че те харесва и че мога да те задържа.
Калан плъзна ръка около кръста му.
— И те ми харесват. Съмнявам се, че би могъл да си намериш по-добри гардове.
— Това удобство ли би трябвало да бъде?
Тя се усмихна и отпусна глава на гърдите му.
— За мен е.
Ричард смени темата:
— Да видим какво имат да ни казват тези представители. Нашето бъдеще, бъдещето на всички, зависи от това.
Калан, облечена в бялата си рокля на Майка Изповедник, седеше притихнала в стола си — стола на Майката Изповедник, — до Ричард, под рисувания образ на Магда Сеарус, първата Майка Изповедник, и магьосника й Мерит.
Ескортирани от усмихнатия генерал Болдуин, представителите на Лифани Гартрам, на Херджборг Териот и посланикът на Сандария Безанкорт прекосяваха мраморния под. Всички изглеждаха изненадани и радостни да видят Майката Изповедник да седи до Ричард.
Генерал Болдуин се поклони.
— Кралице моя, Господарю Рал.
Калан се усмихна топло.
— Добър ден, генерал Болдуин.
— Господа — каза Ричард, — надявам се всичко е наред в страните ви. Какво решихте?
Представител Гартрам приглади сивата си брада.
— След усилени консултации с правилника на родината ни, с помощта на Галеа и Келтон, решихме, че бъдещето е в твои ръце, Господарю Рал. Донесохме документите за капитулация. Безусловно, каквото е желанието ти. Искаме да се присъединим към останалите, да станем част от Д’Хара и да живеем под управлението ти.
Високият посланик Безанкорт заговори:
— Дошли сме да капитулираме пред теб и да станем част от Д’Хара и се надяваме, че Майката Изповедник одобрява решението ни.
Калан огледа мъжете за момент.
— Бъдещето ни, не миналото ни, е мястото, където ще живеят децата ни. Първата Майка Изповедник и магьосникът й направиха най-доброто за народа си по тяхно време. Майката Изповедник днес, аз, заедно с магьосника си Ричард, ще сторя същото. Трябва да направим полезното за света днес. Но и нашите надежди, както и техните, са за мир.