Най-добрата ни надежда за сила, която ще осигури траен мир, е с Господарят Рал. Установихме новия си курс. Сърцето и народът ми са с него. Като Майка Изповедник аз съм част от това обединение и ви приветствам в него.
Ричард я стисна за ръката в отговор на нейния жест.
— Ние ще продължим да имаме своята Майка Изповедник — каза той. — Имаме нужда от нейната мъдрост и напътствия, както винаги.
Няколко дни по-късно, през един чудесен пролетен следобед, докато Ричард и Калан се разхождаха хванати за ръце из улиците, проверявайки как върви почистването на разрушенията от битката и работата по възстановяването на щетите, изведнъж му хрумна нещо. Извърна се, усетил вятъра и топлите лъчи на слънцето.
— Знаеш ли, поисках капитулацията на страните в Средната земя, а дори не знам колко са, нито имената им.
— Е, тогава май има доста да те уча — каза тя. — Ще се наложи да ме държиш край себе си.
На лицето му грейна усмивка.
— Имам нужда от теб. Сега и завинаги. — Той обгърна бузата й с ръка. — Не мога да повярвам, че най-сетне сме заедно. — Вдигна поглед към трите жени и двамата мъже на няколко крачки пред тях. — Де да можехме да останем насаме.
Кара повдигна вежда.
— Това намек ли е, Господарю Рал?
— Не, заповед.
Кара сви рамене.
— Съжалявам, но тук не можем да изпълним заповедта. Имаш нужда от защита. Знаеш ли, Майко Изповедник, че понякога трябва да му казваме с кой крак трябва да стъпи? Понякога не може да се справя дори с най-елементарни неща.
Калан въздъхна безпомощно. Накрая плъзна поглед покрай Кара към извисяващите се зад нея мъже.
— Улик, би ли се погрижил да бъдат монтирани резета на вратата на стаята ни?
— Да, Майко Изповедник.
Калан се усмихна.
— Добре. — Обърна се към Ричард. — Ще се прибираме ли? Започнах да се уморявам.
— Първо трябва да се омъжиш за него — провъзгласи Кара. — Заповед на Господаря Рал. Никакви жени в стаята му. Освен съпругата му.
Ричард се намръщи.
— Казах освен Калан. Не съм споменавал съпруга. А Калан.
Кара погледна Агиела, висящ на тънка верижка на врата на Калан. Беше Агиелът на Дена. Ричард го бе подарил на Калан, когато се бяха срещнали на онова място между световете, където ги бе завела Дена. Беше се превърнал в нещо като амулет — амулет, за който никоя от трите Морещици не говореше, но който бяха забелязали още в първия миг, щом видяха Калан. Ричард подозираше, че за тях означава толкова, колкото и за него и Калан.
Строгият поглед на Кара се спря върху Ричард.
— Ти ни натовари със задължението да защитаваме Майката Изповедник, Господарю Рал. Просто пазим честта на своя сестра.
Калан се усмихна, забелязала, че Кара най-сетне е успяла да го сложи на мястото — нещо, което не й се удаваше често. Ричард въздъхна дълбоко.
— Чудесно се справяш, но не се тревожи. Можеш да ми вярваш, че съвсем скоро тя ще стане моя жена.
Пръстите на Калан тайничко се плъзнаха по гърба му.
— Обещахме на Калните, че ще се оженим в селото им, ще ни венчае Пилето, а аз ще съм с роклята, която Веселан уши за мен. Това обещание, което дадохме на приятелите си, означава много за мен. Имаш ли нещо против да се оженим там?
Преди Ричард да успее да й каже, че и за него обещанието означава много и че и той го желае, около тях плъпна тълпа деца. Спуснаха се към ръцете му, замолиха го да отиде да погледне, както им е обещал.
— За какво говорят? — попита Калан през смях.
— Джа’Ла — отвърна Ричард. — Добре, дайте да видя тая ваша топка за Джа’Ла — каза той на децата.
Щом му я подадоха, той я подхвърли с една ръка и й я показа. Калан я пое и я завъртя, загледа се в избродираното златно Р.
— Какво е това?
— Ами играят с топка, която се нарича брока. Преди беше толкова тежка, че децата постоянно се нараняваха с нея. Накарах шивачката да им ушие нови топки, по-леки, така че всички деца да могат да играят, а не само най-силните. Сега е по-скоро игра на техника, а не на брутална сила.
— Какво означава Р-то?
— Казах им, че всеки, който иска да играе Джа’Ла с брока, трябва да си набави от Двореца официално приетата топка. Играта се нарича Джа’Ла, но след като промених правилата, вече я наричат Джа’Ла Рал.
— Е — каза Калан и подхвърли топката към децата, — щом Господарят Рал ви е обещал и понеже винаги спазва обещанията си…
— Да! — извика едно момче. — Обеща, че ако играем с тази официална топка, ще дойде да гледа.