Ричард огледа насъбиращата се тълпа.
— Наближава буря, но вероятно ще има време за една игра.
Хванати за ръце, те последваха ликуващата тълпа от деца по улиците.
Ричард вървеше и се усмихваше.
— Де да беше и Зед с нас! Мислиш ли, че е умрял в Кулата?
Ричард хвърли поглед към планината.
— Той винаги казва, че ако човек приеме вероятността, предизвиква нещата. Реших, че докато някой не докаже противното, да не приемам смъртта му. Вярвам в него. Вярвам, че е жив и че някъде някому причинява неприятности.
Странноприемницата изглеждаше уютна, не като някои от местата, където бяха отсядали преди — с много шум и пияни посетители. Защо щом падне мрак, хората се юрваха да танцуват, на този въпрос не можеше да си отговори. Двете някак си явно се връзваха, като пчелите и цветята или мухите и изпражненията. Нощта и танците.
Имаше посетители само на няколко от масите, хранеха се спокойно, на масата в ъгъла имаше компания от по-възрастни хора, които пушеха лули, играеха табла, разговаряха оживено и пиеха бира. Долавяше откъслечни фрази за новия Господар Рал.
— Ти стой настрана — предупреди го Ан — и ме остави да говоря.
Приятната двойка зад бара ги посрещна с усмихнати лица. Бузите на жената се разтеглиха встрани.
— Добре дошли, приятели.
— Добър вечер — отвърна на поздрава Ан. — Бихме искали да наемем стая. Момчето в конюшнята каза, че условията ви са чудесни.
— О, наистина, госпожо. За вас и вашият…
Ан понечи да каже нещо, но Зед я изпревари:
— Брат. Казвам се Рубен. Това е сестра ми Елси. Аз съм Рубен Рибник. — Зед подаде ръка. — Аз съм гадател по облаците с определена известност. Може би сте чували за мен. Рубен Рибник, известният гадател по облаците.
Жената помръдна устни, но думите й сякаш бяха заседнали в гърлото. Накрая успя да проточи:
— Ами… такова… да, като че ли съм чувала.
— Ето, видя ли — каза Зед и потупа Ан по гърба. — Почти всички са чували за мен, Елси. — Той се облегна на лакът към двойката. — Елси си въобразява, че си измислям, но нали беше в оная ферма, с ония бедни нещастници, дето чуват гласове и говорят на стените.
Двете глави едновременно се обърнаха към Ан.
— Работех там — успя да вметне Ан през стиснати зъби. — Помагах на „бедните нещастници“, които бяха наши гости.
— Да, да — каза Зед. — И добре се справяше, Елси. Защо те пуснаха да си тръгнеш, така и не мога да си обясня. — Той се извърна към онемялата двойка. — И откакто е без работа, реших да я взема с мен по широкия свят, да й покажа живота, нали разбирате.
— Да — едновременно отвърна двойката.
— И всъщност — каза Зед — предпочитаме две стаи. Една за сестра ми и една за мен.
Те примигнаха насреща му.
— Тя хърка — обясни той. — А аз трябва добре да се наспя. — Той направи жест към тавана. — Заради гадаенето по облаците, нали разбирате. Налага се да работя здравата.
— Ами имаме чудесни стаи — каза жената и бузите й пак се дръпнаха встрани. — Сигурна съм, че ще си починете добре.
Зед размаха предупредително пръст.
— Най-доброто, което имате, ако обичате. Елси може да си го позволи. Чичо й си отиде и остави всичко, каквото имаше, на нея. А той беше заможен човек.
Мъжът повдигна вежда.
— Не би ли трябвало и на вас да е чичо?
— Да ми е чичо? Е, да, но не ме обичаше. Имахме малко проблеми със стареца. Падаше си ексцентричен. Носеше чорапи вместо ръкавици, и то в разгара на лятото. Елси му беше любимката.
— Стаите — изръмжа Ан. Обърна се и го погледна мрачно. — Рубен има нужда от сън. Чака го доста работа с облаците и още на зазоряване трябва да се залавя с нея. Ако не се наспи добре, около врата му нещо пламва като обгорено и ужасно боли.
Жената се запъти да заобиколи бара.
— Е, тогава да ви ги покажа.
— Не е печена патица това, което надушвам, нали?
— О, напротив — каза жената през рамо. — Това е вечерята за днес. Печена патица с пащърнак, лук и сос, ако желаете.
Зед вдъхна дълбоко.
— О, ароматът е прекрасен. Изисква се истински талант да опечеш патицата точно колкото трябва, но по миризмата мога да съдя, че вие го притежавате. Без никакво съмнение.
Жената се изчерви и се изкикоти.
— Е, ами аз съм известна с печената си патица.
— Звучи прекрасно — каза Ан. — Бъдете така добра, изпратете ни вечеря в стаите.
— О, разбира се. С удоволствие.
Жената ги поведе по коридора.
— Като се замисля — каза Зед, — ти върви, Елси, знам, че се притесняваш, когато хората те гледат да ядеш. Аз ще вечерям тук долу, мадам. С кана чай, ако не възразявате.
Ан се обърна и го стрелна с намръщен поглед. Той усети яката на врата му да се нагрява.