Выбрать главу

— Не се бави, Рубен, трябва да тръгваме рано сутринта.

Зед махна небрежно с ръка.

— О, няма да се бавя, скъпа. Само ще вечерям набързо, може да изиграя една-две игри с тези господа и веднага се качвам. Ще се видим утре сутринта, свежи и готови за път, за да продължим да ти показваме света.

Погледът й можеше да свари яйце.

— Тогава, Рубен, приятна вечер.

Зед се усмихна снизходително.

— Не забравяй да платиш на милата жена и прибави нещо отгоре за щедростта й за превъзходната патица. — Зед изпъна врат към нея и каза по-тънко: — И не забравяй да попълниш дневника си преди лягане.

Тя настръхна.

— Дневника ми?

— Да, малкия дневник на пътуването, който си водиш. Знам, че обичаш да описваш приключенията си, а отдавна не си го правила. Мисля, че е време да продължиш.

— Да… да — заекна тя. — Ще го направя, Рубен.

Щом Ан се отдалечи, след като го стрелна с предупредителен поглед, господата на масата, чули целия разговор, го поканиха при тях. Зед разположи кафявата си роба и седна при тях.

— Гадател по облаците, значи? — попита един.

— Най-добрият — вдигна Зед кокалестия си пръст. — Гадател по облаците, достоен за крале.

По масата тръгна възторжен шепот.

Един мъж в края извади лулата от устата си.

— Ще ни погадаете ли, господин Рибник? Ще си платим.

Зед вдигна тънката си ръка, сякаш предупредително.

— Опасявам се, че няма да мога. — Изчака разочарованието да обземе всички. — Не мога да приема парите ви. Ще бъде чест за мен да ви кажа какво сочат облаците, но не мога да взема нито грош.

Усмивките се върнаха.

— Изключително щедро от твоя страна, Рубен.

Към него се наведе едър мъжага.

— Какво имат да ни казват облаците?

Съдържателката постави на масата пред Зед димяща чиния печена патица и отклони вниманието му.

— Ей сега идва и чаят ви — каза тя и се запъти към кухнята.

— Облаците говорят много за ветровете на промяната, господа. Опасности и възможности. За величествения нов Господар Рал и… ами, нека опитам тази сочна вкусна патица и ще ви кажа всичко, което виждам.

— Давай, Рубен.

Зед опита хапка, направи драматична пауза, за да въздъхне от удоволствие, мъжете го гледаха с напрегнато внимание.

— Каква е тая странна верижка на врата ти?

Зед допря пръст в яката, без да спира да дъвче.

— Днес вече не правят такива.

Мъжът посочи с лулата си врата му и примигна учудено.

— Сякаш е цяло парче, не се вижда къде се закопчава. Как си я сложил през главата си?

Зед откопча яката и им я подаде, разделяйки я на две от пантата.

— Напротив, сваля се много лесно. Видяхте ли? Чудесна изработка, не мислите ли? Направо зашеметяваща. Вече не се правят такива.

— Точно това казвам и аз — каза мъжът с лулата. — В днешно време човек не може да намери истински шедьоври.

Зед щракна яката обратно на врата си.

— Да, така е.

— Днес видях много странен облак — обади се мъж с хлътнали бузи от другата страна на масата. — Странен облак. Като змия. Виеше се по небето.

Зед се наведе и сниши глас:

— Значи си го видял.

Всички се наведоха над масата.

— Какво означава, Рубен? — прошепна един.

Зед ги огледа един по един.

— Някои казват, че е облак-следач, закачен за човек от магьосник. — Зед изпита удоволствие от въздишките на учудване.

— За какво служи? — попита едрият, въртейки очи на всички страни.

Зед демонстративно огледа всички маси и чак тогава каза:

— За да го следи и да знае къде ходи.

— Няма ли човекът да забележи такъв облак?

— В това е цялата работа, доколкото разбрах — прошепна Зед и показа с вилица. — Облакът сочи човека, към когото е прикрепен, така че всичко, което се вижда, е малка точица, сякаш гледаш върха на бастун. Но онези, които стоят встрани, виждат целия бастун.

Мъжете ахнаха и се облегнаха назад, за да осмислят чутото, опитаха се да го смелят, докато Зед дъвчеше печената патица.

— Знаеш ли какви са тези ветрове на промяната? — каза един накрая. — И новият Господар Рал?

— Ако не знаех, нямаше да съм гадател по облаците, достоен за крале. — Зед размаха вилицата си. — Страхотна история, ако имате време да я чуете.

Всички отново се наведоха напред.

— Всичко започнало преди древната война — започна Зед, — когато били създадени съществата, наречени пътешественици по сънищата.

Информация за текста

© 1996 Тери Гудкайнд

© 1999 Невена Дишлиева, превод от английски

Terry Goodkind

Blood of the Fold, 1996

Източник: http://e-bookbg.com

Тери Гудкайнд, Кръвта на братството