„Ще скъсам с Елен.“
Бях си мислил, че ще я набия, че ще я удуша, но тогава бях толкова далече от нея, че изобщо не се сетих за скъсване. Сега щях да я видя, да говоря с нея — какво щях да й кажа? Гледах дългото право авеню. Толкова сам, толкова свободен, без минало. Старите лъжи вече не ме обвързваха. Ако след малко я излъжех за нещо, то щеше да е нова лъжа. Гневът ми се уталожи. Помислих с нещо като учудване — наистина трябва да скъсам.
Как можех още да лъжа, след като знаех, че всяко мое действие ще опровергава клетвите ми? Утре ще се сблъскам със смъртта, с изгнанието или с революцията, ще се сблъскам с тях сам и свободен, ще вземам решения, без да се съобразявам с Елен. И всеки път тя ще ме мрази, ще се опитва да ми се противопоставя — ще бъдем врагове. Не, не е възможно, това не може да продължава. И все пак можех ли да я напусна? Майка ми бе останала сама в сатенирания си апартамент, Елен също щеше да остане сама. А! Лесно е да си войник; не е толкова просто да бъдеш мъж. Всичко отново изглеждаше невъзможно. Но щях да говоря с нея. Ще стане нещо, което още не съществува никъде. Бавно се качих по стълбите. Обикновено се чувствах като престъпник след престъплението; този път бях виновен преди него. Лъжата или нещастието? Трябваше сам да избера прегрешението си. „Не е трябвало да я срещам. Не е трябвало да се раждам.“ Но се бях родил.
Тя ми подаде ръка, без да ме погледне.
— Здравей.
— Здравей, седни.
Стоеше пред мен с притеснен и нещастен вид, а аз се чувствах обзет от безмерна тъга.
— Елен! Защо направи това?
— Не искам да те убият. — Тя ме изгледа предизвикателно. — Можеш да скъсаш с мен, можеш да ме удариш, можеш да направиш каквото желаеш. Всичко е по-добре, отколкото някой снаряд да ти откъсне главата.
— Не си въобразявай, че ще остана тук дълго. Този път ще използвам връзките на баща ми.
— Пак добре — каза тя.
Доволен бях да видя как очите й проблясват арогантно.
— Не разбираш ли, че си направила невъзможни всякакви отношения между нас?
Кръвта нахлу в бузите й.
— Ти си решил така — каза тя.
— Няма нищо за решаване. Ти всичко развали.
— О! Доволен си, че можеш да се отървеш от мен, възползваш се от първия повод.
— Това не е повод. Ти се отнесе с мен като с враг.
От очите й бликнаха сълзи.
— Да, отнесох се с теб като с враг — каза тя. — Мразя те, ти никога не си ме обичал. Както и да е, не бой се, ще си отида, все едно ми е!
Хълцаше. Носът и бузите й се бяха зачервили и подули. Усещах в устата си вкус на солена вода и имах желание да й кажа: добре, да забравим това. Но скоро между нас отново щеше да се разрази борба, все така ожесточена. Тя ме изгледа през сълзи.
— Вярно ли е? Искаш ли да си отида?
— Държа на теб повече, отколкото съм държал на когото и да било — казах. — Но между нас има много сериозно недоразумение. Ти никога не си се опитвала да споделяш живота ми, обичала си само себе си.
— Исках да бъда животът ти — каза тя отчаяно.
— Това е невъзможно. Не мога да те обичам, както ти искаш.
Физиономията й се промени.
— Не ме обичаш! — каза тя, мълчаливо ме изгледа с разширени очи и прекара език по устните си. — Но тогава защо ми каза, че ме обичаш?
— Изпитвах такава нежност към теб. Исках да те обичам. — Поколебах се. — Трябваше да разбера, че сме много различни. Не е твоя вината, но двамата няма какво да правим заедно.
— Не ме обичаш — каза тя бавно. — Странно. А аз толкова те обичам.
Елен гледаше през мен. Приличаше на човек, който усърдно се мъчи да разчете труден текст. Сърцето ми се сви. Наистина ли не я обичах? Изглеждаше ми толкова близка, толкова ми се искаше да я утеша.
— Странно — повтори тя, — макар че в края на краищата защо човек би трябвало да ме обича?
— Елен!
Тя вече беше сама, много далече от мен. А я усещах до мен, близка и топла.
— Какво?
Наведох глава. Нищо не можех да й кажа. Тази безплодна покруса, която изпълваше сърцето ми, имаше вкус на блато.
— Прости ми.
— О! Но аз не ти се сърдя — каза тя. — Така е по-добре. Така няма вече да се залъгвам. — Тя се изправи. — Искам да си вървя.
— Няма да си тръгнеш така!
— И защо не?
Погледът й обиколи стаята и се спря на лицето ми с нещо като учудване.