— Има още много неща, които не знаеш — вирна носле тя. — Какво си мислеше? Аз не съм някаква си послушница, която се занимава с кокошките. Аз съм… магьосница. Е, покажи ми най-накрая тази карта!
Клекнаха, придържайки с ръце и колене непослушния свитък, упорито стремящ се да се навие отново на руло. Най-накрая Цири притисна единия ъгъл с крака на стола, а Яре сложи върху другия тежка книга, озаглавена „Животът и деянията на великия крал Родовид“.
— Хммм… каква неясна е тази карта! Изобщо не мога да се ориентирам в нея… Къде сме ние? Къде е Еландер?
— Тук — посочи той с пръст. — Тук е Темерия. Това е Визима, столицата на нашия крал Фолтест. Тук, в Долината Понтар, е княжество Еландер. А тук… да, ето тук е нашият храм.
— А какво е това езеро? Ние тук нямаме никакви езера.
— Това не е езеро. Това е мастилено петно.
— Аха. А тук… Това е Цинтра. Нали?
— Да. На юг от Заречие и Соден. Ето тук тече река Яруга, която се влива в морето точно при Цинтра. Тази страна, не знам дали ти е известно, сега е превзета от нилфгардците…
— Известно ми е — каза тя, стискайки юмруци. — Даже много добре ми е известно. А къде е самият Нилфгард? Не виждам тук такава страна. Не се е събрал на картата, така ли? Тогава дай по-голяма!
— Хммм… — Яре почеса брадавицата на брадичката си. — Нямам такива карти… Но знам, че Нилфгард е някъде по-далеч на юг… Горе-долу тук. Така мисля.
— Толкова далеч? — учуди се Цири, гледайки към мястото на пода, което той беше посочил. — Значи чак оттам са дошли? А по пътя са завладели другите страни?
— Точно така. Завладели са Метина, Маехт, Назаир, Ебинг, всички кралства на юг от планината Амел. Сега нилфгардците наричат всички тези кралства, както и Цинтра и Горен Соден, провинции. Но не успяха да превземат Долен Соден, Верден и Бруге. Тук, при Яруга, войските на Четирите кралства ги спряха, след като ги победиха в битка…
— Знам, учила съм история. — Цири удари по картата с разперената си длан. — Е, Яре, говори ми за войната. Клекнали сме над политическата география. Хайде, прави изводи и извличай аналогии от каквото поискаш. Слушам те.
Момчето изсумтя, изчерви се и се зае да обяснява, сочейки съответните райони с върха на гъше перо.
— Сега границата между нас и превзетите от Нилфгард територии минава, както виждаш, през река Яруга. Това е на практика непреодолима преграда. Тя почти никога не замръзва, а в дъждовните сезони приижда толкова вода, че тя се разлива на почти миля широчина. В много дълъг участък, ето тук, тя тече между стръмни недостъпни брегове, сред скалите на Махакам…
— Страните на джуджетата и гномите?
— Да. Затова Яруга може да се форсира само тук, в долното течение, в Соден, и тук, в средното течение, в Дол Ангра…
— И точно в Дол Ангра беше този инци… Инцидент?
— Почакай. Сега ти обяснявам защо нито една армия не е в състояние да форсира река Яруга. И двете достъпни долини, през които винаги са минавали армиите, са силно укрепени и защитени както от нас, така и от нилфгардците. Погледни картата. Виж колко крепости има тук. Гледай — тук е Верден, тук е Бруге, тук са островите Скелиге…
— А какво е това? Голямото бяло петно?
Яре се приближи към нея, тя усети топлината на коленете му.
— Гората Брокилон — отвърна той. — Това е забранен район. Кралството на горските дриади. Брокилон също защитава фланга ни. Дриадите няма да пропуснат никого оттам, включително и нилфгардците.
— Хммм… — Цири се наведе над картата. — Това е Аедирн… И град Венгерберг… Яре! Веднага престани!
Момчето бързо отдръпна устните си от косите й и почервеня като пеония.
— Не искам да правиш това с мен!
— Цири, аз…
— Дойдох при теб по сериозна работа, като магьосница при учен — изрече тя със студенина и достойнство, имитирайки точно тона на Йенефер. — Дръж се както подобава!
„Ученият“ се смути още повече, а изражението му беше толкова глупаво, че „магьосницата“ с усилие сдържа смеха си, когато отново се наведе над картата.
— От цялата тази твоя география — каза тя — засега нищо не е ясно. Говориш ми за река Яруга, но нали нилфгардците вече веднъж са минавали на другия бряг? Какво ще им попречи да го направят отново?
— Тогава — изкашля се Яре, бършейки своето внезапно изпотило се чело — против тях са се биели само Бруге, Соден и Темерия. Сега сме се обединили в съюз. Като в битката при Соден. Четирите кралства. Темерия, Редания, Аедирн и Каедвен…
— Каедвен — повтори важно Цири. — Да, знам от какво се състои този съюз. Крал Хенселт от Каедвен оказва специална тайна помощ на крал Демавенд от Аедирн. Тази помощ се превозва в бъчви. А когато крал Демавенд подозира някого в предателство, пълни бъчвите с камъни. Устройва капани…