— Вече съм готова.
— Стани, моля.
Цири се изправи. Йенефер леко се усмихна.
— Да — каза тя. — Детството ти вече е свършило. Закръглила си се там, където трябва. Отпусни ръце надолу. Лактите ти не ме интересуват. Хайде, без номера, без фалшив срам. Това е твоето тяло, най-естественото нещо под слънцето. Това, че съзряваш, също е напълно естествено. Ако съдбата ти се беше развила по друг начин… Ако не беше войната, отдавна да си се омъжила за някой княз или принц. Това ти е ясно, нали? Говорили сме за проблемите, засягащи пола, доста често и достатъчно подробно, за да си осъзнала, че вече си жена. Физиологически, разбира се. Нали не си забравила за какво си говорихме?
— Не. Не съм забравила.
— Надявам се също, че паметта не ти е изневерявала по време на посещенията ти при Яре?
Цири сведе поглед, но само за миг. Йенефер не се усмихна.
— Избърши се и ела тук, при мен — изрече тя студено. — Без да пръскаш вода, моля те.
Цири се загърна с кърпата и седна на столчето до коленете на магьосницата. Йенефер започна да разресва косите й, като от време на време отрязваше с ножиците някое непослушно кичурче.
— Сърдиш ли ми се? — попита неуверено момичето. — За това, че… бях в кулата?
— Не. Но Ненеке не обича това, както знаеш.
— Но аз нищо… Този Яре изобщо не ме интересува. — Цири леко се изчерви. — Аз само…
— Именно — промърмори магьосницата. — Ти „само“. Не се прави на дете, вече не си дете, напомням ти. Когато това момче в кулата те види, му потичат лигите и започва да заеква. Нима не виждаш това?
— Аз не съм виновна. Какво да направя?
Йенефер престана да разрешва момичето и я погледна изпитателно с теменужените си очи.
— Не си играй с него. Това не е хубаво.
— Аз изобщо не си играя! Само си говорим!
— Иска ми се да вярвам — магьосницата щракна с ножичките, отрязвайки поредната къдрица, която не искаше да легне както трябва, — че по време на разговорите ви не си забравила за моята молба.
— Не съм забравила!
— Той е интелигентно и съобразително момче. Една-две непредпазливи думи могат да го наведат на вярната следа, да му подскажат неща, които той не би трябвало да знае. Които никой не би трябвало да знае. Никой, абсолютно никой не бива да се досеща коя си ти.
— Не съм забравила — повтори Цири. — Не съм казала на никого нито дума, можеш да си спокойна. Кажи, защо толкова бързаме да тръгнем? Страх те е, че някой може да узнае, че съм тук? За това ли?
— Не. По други причини.
— Защото… може да има война? Всички говорят за нова война! Всички говорят за това, госпожо Йенефер!
— Вярно е — потвърди студено магьосницата, щракайки с ножичката над ухото на Цири. — Това е една от така наречените вечни теми. За войната се е говорило, говори се и ще се говори. И не без основание — имало е войни и пак ще има. Наведи глава.
— Яре каза… че няма да има война с Нилфгард. Разказа ми за някакви аналогии… показа ми карта. Вече не знам какво да мисля за това. Не знам какво е това „аналогии“, сигурно е нещо страшно умно… Яре чете разни учени книги и се прави на много умен, но аз мисля…
— Интересно ми е да узная какво мислиш, Цири.
— В Цинтра… Тогава… Госпожо Йенефер, баба ми беше много по-умна от Яре. Крал Ейст също беше умен, плуваше по моретата, беше видял всичко, дори нарвал и морска змия. Обзалагам се, че неведнъж е виждал и аналогии. И какво от това? Нилфгардците дойдоха неочаквано…
Цири вдигна глава, неспособна да продължи да говори. Йенефер я прегърна и я притисна силно към себе си.
— За съжаление — каза тя тихо. — За съжаление си права, патенце. Ако умението да се използва опита и да се правят изводи помагаше, вече отдавна да сме забравили какво е това война. Но тези, които се стремят към войната, никога не са били удържани и няма да бъдат удържани от опита и аналогиите.
— Значи все пак… Значи това е истина? Ще има война? Затова трябва да си тръгнем оттук?
— Да не говорим за това. Не се тревожи преждевременно.
Цири подсмръкна.
— Аз вече съм виждала война — прошепна тя. — И не искам да виждам повече. Никога. Не искам отново да остана сама. Не искам да ме е страх. Не искам отново да изгубя всичко, както тогава. Не искам да загубя Гералт… и теб, госпожо Йенефер. Не искам да те загубя. Искам да бъда с теб. И с него. Завинаги.
— Ще бъдеш. — Гласът на магьосницата леко потрепна. — И аз ще бъда с теб, Цири. Завинаги. Обещавам.
Цири отново подсмръкна. Йенефер тихо се изкашля, остави ножиците и гребена, приближи се към прозореца. Гарваните продължаваха да крякат, понесли се към планините.
— Когато дойдох тук — заговори изведнъж магьосницата с обичайния си глас — звучен и леко подигравателен, — когато се срещнахме за първи път… Ти не ме харесваше.