— Е — каза най-накрая първожрицата, изтривайки очи с ръкава си, — тръгвайте вече. Нека Великата Мелителе да ви пази по пътя, скъпи мои. Но богинята си има достатъчно много работа, така че и вие самите също се пазете. Наглеждай я, Йенефер. Пази я като зениците на очите си.
— Надявам се — усмихна се едва забележимо магьосницата, — че ще успея да я опазя по-добре.
В небето, в посока към долината Понтар летяха ята от врани, надавайки силни врясъци. Ненеке не ги погледна.
— Пазете се — повтори тя. — Идват лоши времена. Може да се окаже, че Ithlinne aep Aevenien е знаела какво предсказва. Наближава Времето на Меча и Брадвата. Време на презрение и на Вълчата виелица. Пази я, Йенефер. Не позволявай на никого да й причини зло.
— Ще се върна тук, Майко — каза Цири, докато скачаше на седлото. — Непременно ще се върна. Скоро!
Не знаеше колко много греши.