— Ще вечеряш с нас. Веднага. А после добре ще се наспиш и ще си починеш. Приготвили сме ти най-хубавата стая, тази в кулата. В най-хубавото легло, което може да се намери в Каер Морхен.
— Благодаря — усмихна се леко Трис. „В кулата — помисли си. — Добре, Весемире. Днес може и в кулата, ако за теб е толкова важно да спазваш приличието. Мога да спя и в кулата, в най-хубавото легло, което може да се намери в Каер Морхен. Макар и да предпочитам да съм в най-лошото, но с Гералт.“
— Да вървим, Трис.
— Да вървим.
Вятърът почукваше капаците на прозореца, поклащаше покриващия стъклото остатък от разядения от молците гоблен. Трис лежеше в най-хубавото легло в Каер Морхен сред абсолютна тишина. Не можеше да заспи. И работата не беше там, че най-хубавото легло в Каер Морхен се оказа полуразпаднал се паметник на отминалите времена. Трис размишляваше интензивно. И всичките пропъждащи съня мисли се въртяха около един основен въпрос.
Защо я бяха извикали в крепостта? Кой я беше извикал? С каква цел? Болестта на Весемир не можеше да е друго освен претекст. Весемир беше вещер. Това, че същевременно беше невероятно стар, не променяше факта, че много младоци можеха да завидят на здравето му. Ако се беше оказало например, че старецът го е ужилил мантикор или го е ухапал върколак, Трис можеше да повярва, че са я извикали заради това. Но „болка в костите“? Смешна работа. От „болката в костите“ — не особено оригинално неразположение, като се имат предвид страшно студените стени на Каер Морхен — Весемир би се излекувал с вещерски еликсир или, което беше още по-добре, със силна домашна ракия, като я прилага в равни количества външно и вътрешно. Нямаше да се нуждае от магьосница с нейните заклинания, филтри и амулети.
Тогава кой я е извикал? Гералт?
Трис се въртеше в леглото, чувствайки как през тялото й преминават топли вълни. Усещаше и възбуда, подсилена от ярост. Изруга тихо, удари с ръка по юргана, обърна се настрани. Старинното легло се разтресе и заскърца. „Не се владея — помисли си тя. — Държа се като глупаво девойче. Или — което е още по-лошо — като пренебрегвана стара мома. Не мога дори да мисля логично.“
Изруга отново.
„Разбира се, че не е Гералт. Без емоции, малката, без емоции, спомни си физиономията му там, в конюшнята. Виждала си вече такива изражения, малката, не се самозалъгвай. Глупавите, разкаяни, сконфузени изражения на мъже, които искат да забравят, които съжаляват, които не искат да си спомнят случилото се, не искат да се връщат към него. За бога, малката, не се заблуждавай, че този път е различно. Винаги е така. И ти много добре го знаеш. Защото вече имаш достатъчно голям опит, малката.“
Що се отнася до еротичната страна на живота, Трис Мериголд имаше право да се счита за типична магьосница. Всичко започна с киселия вкус на забранения плод, особено привлекателен заради суровите правила на академията и строгите забрани на преподавателката й. После дойдоха самостоятелността, свободата и безразборните връзки, завършили, както обикновено се случва, с горчивина и затваряне в себе си. Настъпи дълъг период на самота и последва откритието, че за снемането на стреса и напрежението не е необходимо непременно да има някой, който иска да се счита за неин господар и повелител веднага след като легне по гръб и избърше потта от челото си. Че съществуват доста по-безпроблемни начини за успокояване на нервите; начини, при които освен всичко останало не се цапат кърпичките с кръв, не се изпускат газове под одеялото и никой не настоява да му се поднесе закуска. После дойде краткият и забавен период на задоволяване със собствения пол, завършил с извода, че цапането, газовете и лакомията не са присъщи само на мъжете. Накрая, не без помощта на малко магия, Трис се прехвърли на приключения с други магьосници, спорадични и изнервящи с тяхната студенина и механичното им и обикновено ритуално протичане.
И тогава се появи Гералт от Ривия. Водещият неспокоен живот вещер, свързан със странни, неспокойни и бурни отношения с Йенефер, нейната сърдечна приятелка.
Трис наблюдаваше двамата и завиждаше, макар че, като изглеждаше, нямаше за какво да се завижда. Връзката явно носеше нещастие и на двамата, водеше просто към изтощение, беше болезнена и противно на всякаква логика… продължаваше. Трис не разбираше това. И беше заинтригувана. Заинтригувана до такава степен, че…
Съблазни вещера почти без да използва магия. Просто избра подходящ момент. Момент, в който двамата с Йенефер за пореден път се бяха сдърпали и се бяха разделили след бурен скандал. Гералт се нуждаеше от топлина и искаше да забрави за всичко.