— Трис — каза той, смутено потърквайки отвратителния белег на бузата си. — Помогни ни. Умоляваме те. Помогни ни, Трис.
Магьосницата го погледна в очите, стисна устни.
— В какво? В какво трябва да ви помогна, Ескел?
Ескел отново потри белега си и погледна към Гералт. Белокосият вещер наведе глава, прикри очите си с длан. Весемир се изкашля шумно.
В този момент вратата изскърца и в залата влезе Цири. Кашлицата на Весемир премина в нещо като хрипливо, шумно вдишване. Ламбърт отвори уста. Трис сдържа кикота си.
Цири, подстригана и сресана, вървеше към тях със ситни стъпки, внимателно придържайки тъмносинята си рокличка, скъсена и преправена според фигурата й, но все още носеща следите от престоя си в дисагите. На шията на момичето блестеше вторият подарък от магьосницата — черна змия с лакирана кожа, рубинени очи и златна катарама.
Цири се спря пред Весемир. Не знаеше много добре какво да прави с ръцете си, затова мушна палците си в колана.
— Не мога да тренирам днес — изрече тя бавно и ясно сред настъпилата пълна тишина. — Защото съм…
Тя погледна магьосницата. Трис й намигна с изражението на доволен от белята си немирник и помръдна устни, подсказвайки й заучената реплика.
— Неразположена! — довърши Цири високо и гордо, вирвайки носа си почти до тавана.
Весемир отново се закашля. Но Ескел, милият Ескел не загуби самообладание и отново се прояви както трябва.
— Разбира се — каза той, усмихвайки се. — То се знае, че ще отложим упражненията, докато неразположението ти отмине. Ще съкратим и теоретичните занимания, а ако се почувстваш зле, ще ги отложим. Ако ти потрябват медикаменти или…
— Аз ще се заема с това — намеси се Трис със същата лекота.
— Аха… — Едва сега Цири леко се изчерви и погледна стария вещер. — Чичо Весемире, аз помолих Трис… Тоест госпожа Мериголд, да… Понеже… Ами да остане с нас. За повече. За дълго. Но Трис каза, че ти трябва да се съгласиш на това. Чичо Весемире! Съгласи се!
— Съгласен съм… — изхриптя Весемир. — Разбира се, че съм съгласен…
— Много се радваме. — Гералт едва сега махна длан от очите си. — Страшно ни е приятно, Трис.
Магьосницата леко му кимна и невинно изпърха с мигли, навивайки на пръста си една от кестенявите си къдрици. Гералт запази каменно изражение.
— Цири — каза той, — ти постъпи много правилно и учтиво, като покани госпожица Мериголд да гостува по-дълго в Каер Морхен. Гордея се с теб.
Цири се изчерви и се усмихна широко. Магьосницата й направи следващия уговорен знак.
— А сега — каза момичето, вирвайки още повече нос — ви оставям сами, защото сигурно искате да обсъдите с Трис различни важни въпроси. Госпожице Мериголд, чичо Весемире, господа… Оставям ви. Засега.
Тя направи изящен реверанс, излезе от залата и бавно и с достойнство започна да се изкачва по стълбите.
— Проклятие — прекъсна тишината Ламберт. — Само като си помисля, че не вярвах, че наистина е принцеса!
— Разбрахте ли, заплеси? — Весемир огледа останалите вещери. — Ако сутрин облече рокличката… Никакви тренировки… Ясно ли е?
Ескел и Коен хвърлиха на стареца погледи, изцяло лишени от уважение. Ламберт открито изсумтя. Гералт погледна магьосницата — тя се усмихваше.
— Благодаря ти — каза той. — Благодаря ти, Трис.
— Условия? — явно се разтревожи Ескел. — Трис, та нали вече обещахме да облекчим тренировките на Цири. Какви още условия искаш да ни поставиш?
— Е, може би условия не е най-точната дума. Да ги наречем съвети. Ще ви дам три съвета, които ще следвате с удоволствие. Ако, разбира се, държите да остана и да ви помагам във възпитанието на малката.
— Слушаме те — каза Гералт. — Говори, Трис.
— Преди всичко — каза тя, усмихвайки се злорадо, — трябва да се разнообрази менюто на Цири. И най-вече да се ограничи присъствието на тайнствени гъби и мистериозна растителност в него.
Гералт и Коен владееха прекрасно израженията си. Ламберт и Ескел — не чак толкова. А Весемир изобщо не успяваше. „Какво пък — помисли си тя, гледайки неговата смешно-смутена физиономия, — в неговите времена светът е бил по-добър. Лицемерието се е смятало за порок, от който хората е трябвало да се срамуват. Искреността не е била нещо срамно.“
— По-малко отвари от разни тайнствени билки — продължи тя, стараейки се да сдържи смеха си, — й повече мляко. Тук имате кози. Доенето не е кой знае какво изкуство, Ламберт, ще се научиш веднага.
— Трис — започна Гералт, — чуй ме…
— Не, ти ме чуй. Вие не сте подложили Цири на рязка мутация, не сте пипали хормоните й, не сте пробвали еликсирите и Тревите. И браво на вас за това. Това е било разумно, отговорно, човешко. Не сте й нанесли вреда с отровите, така че недейте да го правите и отсега нататък.