Подобно на атакуващите ястреби, нещастието не пропусна целта си. То се стовари безпогрешно върху жертвата си, а жертвата се оказа Трис.
Отначало всичко изглеждаше неприятно, но не особено опасно — нещо като обикновено стомашно разстройство. Гералт и Цири тактично се стараеха да не обръщат внимание на принудителните спирания, предизвикани от неразположението на магьосницата. Трис, бледа като смъртта, обляна в пот и болезнено намръщена, опита да се държи още няколко часа, но около пладне, след като прекара в храстите край пътя необичайно дълго време, вече не беше в състояние да се качи на коня. Цири искаше да й помогне, но безуспешно — магьосницата не успя да се задържи за гривата на коня, плъзна се встрани и падна на земята.
Вдигнаха я и я положиха върху наметалото й. Гералт безмълвно развърза една от дисагите й, намери сандъчето с магически еликсири, отвори го и изруга — всичките шишенца изглеждаха еднакво, а тайнствените знаци върху печатите им не му говореха нищо.
— Кое, Трис?
— Нито едно — изстена тя, хванала се с двете си ръце за корема. — Аз не мога… Не мога да пия от тях.
— Какво? Защо?
— Чувствителна съм към тях…
— Ти? Магьосницата?
— Алергична съм! — Тя се разплака от безсилен гняв и отчаяние. — Винаги е било така! Еликсирите не ми понасят. С тях лекувам само другите, себе си мога единствено с амулети!
— А къде ти е амулетът?
— Не знам — изскърца тя със зъби. — Вероятно е останал в Каер Морхен. Или съм го загубила…
— Проклятие. Как да ти помогна? Може би със заклинание?
— Опитвах се. Виждаш какъв е резултатът. Заради спазмите не мога да се концентрирам…
— Не плачи.
— Лесно ти е да го кажеш!
Вещерът се изправи, свали своите дисаги от гърба на Плотка и започна да се рови в тях. Трис се сви на кълбо, болката изкриви лицето й и устата й.
— Цири…
— Какво, Трис?
— Ти добре ли се чувстваш? Нещо… неочаквано?
Момичето поклати глава в знак на отрицание.
— Може би е отравяне? Какво съм яла? Но ние всички ядохме едно и също… Гералт! Мийте си ръцете. Гледай Цири да си мие ръцете…
— Лежи спокойно. Изпий това.
— Какво е това?
— Обикновена успокояваща билка. Няма почти никаква магия, не би трябвало да ти навреди. А спазмите ще отслабнат.
— Гералт, спазмите… са дребна работа. Но ако ми се вдигне температурата… Това може да е… дизентерия. Или паратиф.
— Нямаш ли имунитет?
Трис не отговори, извърна се, започна да хапе устни, сви се още повече. Вещерът не продължи да любопитства.
След като я остави да почине малко, той качи магьосницата на седлото на Плотка. После седна зад гърба й и я хвана с двете си ръце, а Цири улови юздите на коня на Трис и го поведе до своя. Не изминаха дори и миля. Магьосницата се изплъзваше от ръцете на Гералт, не можеше да се задържи на седлото. Изведнъж започна да я тресе, температурата й веднага се покачи. Коремните й болки се усилиха.
На Гералт му се искаше да вярва, че това е резултат от алергична реакция против остатъчната магия във вещерския му еликсир. Искаше му се. Но не вярваше.
— Ох, господине — каза стотникът. — Не уцелихте подходящ момент. Струва ми се, че не можехте да уцелите по-лош.
Стотникът беше прав. Гералт не можеше нито да възрази, нито да спори.
Заставата при моста, в която обикновено стояха трима войници, коняр, митничар и само няколко пътници, сега беше пълна с народ. Вещерът изброи повече от трийсет лековъоръжени войници с цветовете на Каедвен и поне петдесет щитоносци, лагеруващи край ниската палисада. Повечето от тях бяха налягали около огньовете, съгласно стария войнишки принцип, гласящ: „Спи, когато можеш, ставай, когато те будят.“ През широко отворените порти се виждаше суетене — в двора на заставата също беше пълно с хора и коне. На върха на наклонената стражева кула стояха на пост двама войници със заредени за стрелба арбалети. Върху разбитото и разрито от копитата предмостие имаше шест селски каруци и два търговски фургона, а в заграденото място встрани стояха над десет вола, тъжно навели глави над влажната кал.
— Имаше нападение. Над заставата. Снощи — изпревари стотникът въпроса на Гералт. — В последния момент успяхме да се притечем на помощ, иначе щяхме да заварим тук само изпепелена земя.
— Кои бяха нападателите? Разбойници? Мародери?
Войникът поклати глава, изплю се и погледна към Цири и свилата се в седлото Трис.
— Влезте в двора — каза той, — защото магьосницата ви всеки момент ще се стовари от седлото. Вече имаме няколко ранени, няма голяма разлика дали ще са с един повече.
В двора, на открито, под навес, лежаха няколко души с окървавени превръзки. Малко по-надалеч, между оградата и дървен кладенец с геранило, Гералт забеляза шест неподвижни тела, покрити с платнище, изпод което се подаваха само стъпала, обути с мръсни, изпокъсани ботуши.