— Няма да забравя. Лежи спокойно.
— Трябва да… Ооох…
Вещерът се наведе безмълвно, вдигна магьосницата заедно с увития като пашкул около нея чул и я понесе към гората, към тъмнината. Цири въздъхна.
Чу зад гърба си тежки крачки и се обърна. Иззад фургона излезе джуджето. Стискаше под мишницата си голям вързоп. Пламъците от лагерния огън се отразяваха в острието на брадвата, закачена на колана му, проблясваха от копчетата на тежката му кожена салтамарка.
— Къде е болната? — промърмори той. — Отлетя с метлата?
Цири посочи към мрака.
— Ясно — кимна джуджето. — Позната ми е тази болка и тази отвратителна слабост. Когато бях по-млад, ядях всичко, което успеех да намеря или открадна, така че съм се тровил неведнъж. Коя е тя, тази магьосница?
— Трис Мериголд.
— Не я познавам, не съм чувал за нея. Но аз рядко имам вземане-даване с Братството. Впрочем редно е да се представя. Аз се казвам Ярпен Зигрин. А ти как се казваш, пиленце?
— Иначе — промърмори Цири, а очите й припламнаха.
Джуджето се закикоти, показвайки зъбите си.
— Ах — поклони се той подигравателно. — Моля за извинение. Не видях в тъмното. Това не било никакво пиленце, а благородна госпожица. Падам на колене пред вас. Как се казвате, ако не е тайна?
— Не е тайна. Цири.
— Цири. Аха. А каква сте вие?
— А това — Цири гордо вдигна нос — вече е тайна.
Ярпен се засмя отново.
— Езикът ви е остър като оса. Не се сърдете. Донесох лекарства и малко ядене. Ще ги приемете ли, или ще отпратите стария грубиян Ярпен Зигрин?
— Извинявайте… — Цири се смути, наведе глава. — Трис наистина се нуждае от помощ, господин… Зигрин. Тя е много болна. Благодаря за лекарството.
— Няма за какво — джуджето отново показа зъбите си и я потупа приятелски по рамото. — Ела да ми помогнеш, Цири. Лекарството трябва да се приготви. Ще го смачкаме на топчета по рецептата на баба ми. И никаква зараза в червата няма да може да се опре на тези топчета.
Той разви вързопа и извади оттам нещо, подобно на парче торф, и малко глинено канче. Цири се приближи, стана й интересно.
— Трябва да знаеш, мила Цири — каза Ярпен, — че баба ми разбираше от лечителство както никой друг. За съжаление смяташе, че източник на повечето болести е безделието, а то се лекува най-добре чрез налагане с пръчка. Тя прилагаше това лечение на мен и братята и сестрите ми главно профилактично. Тупаше ни редовно със и без повод. Голяма фурия беше. А веднъж, когато без никакъв повод ми даде филия хляб с мас и захар, така ме изненада, че от учудване изпуснах филията с маста надолу. Естествено, тя ме напердаши, старата проклетница. А после ми даде друга филия, но този път без захар.
— Моята баба — кимна Цири с разбиране — също ме напердаши веднъж. С пръчка.
— С пръчка? — засмя се джуджето. — Моята ме наложи веднъж с дръжка от лопата. Е, стига спомени, хайде да направим топчетата. Късай от тези и ги мачкай на кълбенца.
— Какво е това? Лепне и цапа… Пфууу… А как вони само!
— Това е специален хляб от ярма. Отлично лекарство. Мачкай го на кълбенца. По-малки, по-малки — те са за магьосница, а не за крава. Дай едно. Добре. Сега да наваляме топчетата в лекарството.
— Пфууу…
— Засмърдя ли ти? — Джуджето приближи своя наподобяващ картоф нос до глиненото канче. — Невъзможно. Стритият чесън със сол не би трябвало да смърди така, дори и да е престоял сто години.
— Ама че гадост! Трис няма да яде от това!
— А ние ще направим като баба ми. Ти ще й запушиш носа, а аз ще й ги пъхам в устата.
— Ярпен — изсъска Гералт, който внезапно се бе появил от тъмнината с магьосницата в ръце. — Внимавай аз да не ти пъхна нещо някъде.
— Това е лекарство! — възмути се джуджето. — Помага! Плесен, чесън…
— Да — простена тихо Трис от дълбините на пашкула си. — Вярно е. Гералт, това наистина би трябвало да ми помогне…
— Виждаш ли? — Ярпен побутна Цири с лакът, като при това вирна гордо глава и посочи Трис, която гълташе топчетата с изражение на мъченица. — Мъдра магьосница. Знае кое е добро за нея.
— Какво казваш, Трис? — наведе се вещерът към нея. — А, разбирам. Ярпен, може би имаш и лечебна пищялка? Или шафран?
— Ще потърся, ще поразпитам. Донесох ви вода и малко ядене.
— Благодаря. Но те се нуждаят най-вече от почивка. Лягай, Цири.
— Ще направя и компрес за Трис…
— Аз ще направя. Ярпен, искам да поговорим.
— Да отидем при огъня. Ще отворим една бъчонка…
— Искам да говоря само с теб. Не ми трябва по-голяма публика. Даже напротив.
— Ясно. Слушам те.
— Какъв е този конвой?
Джуджето го погледна с дребните си проницателни очи.