— Аелирен — каза Гералт след дълго мълчание.
— Колко е красива — прошепна Цири, хващайки го за ръката.
Вещерът сякаш не забеляза това. Той гледаше барелефа и в този момент беше далече, далече, в друг свят и друго време.
— Аелирен — повтори той след малко. — Която джуджетата и хората наричат Елирена. Тя е предвождала елфите в битката преди двеста години. Старейшините били против. Те знаели, че нямат шансове да победят. Разбирали, че може повече да не се надигнат след поражението. Искали да спасят своя народ, искали да оцелеят. И решили да разрушат града, да се оттеглят в непристъпните диви планини… и да чакат. Елфите са дълголетни, Цири. По нашите мерки са почти безсмъртни. Хората им се стрували като нещо, което ще отмине като суша, като свирепа зима, като нашествие на скакалци, а после отново ще завали дъжд, ще дойде пролетта, ще поникне новата реколта. Искали да надживеят хората. Да изчакат гибелта им. Решили да унищожат града и двореца. Включително и своята гордост — Шаеравед. Искали да надживеят хората, но Елирена… Елирена накарала младите да се надигнат. Те взели оръжията си и тръгнали след нея на последна отчаяна битка. И били избити. Безмилостно избити.
Цири мълчеше, без да откъсва поглед от прекрасното мъртво лице.
— Умирали с нейното име на устата — продължи тихо вещерът. — Повтаряли нейния призив, нейния вик и умирали за Шаеравед. Защото Шаеравед бил символ. Загинали, биейки се за камъните и мрамора… и за Аелирен. Умирали така, както им била обещала — достойно, геройски и с чест. Опазили честта си, но загубили — обрекли на гибел собствената си раса. Собствения си народ. Помниш ли какво ти каза Ярпен? Кой владее света и кой измира? Той ти обясни всичко грубо, но правилно. Елфите са дълголетни, но само младежите им са плодовити, само младежите им могат да имат потомство, а почти всички млади хора тогава тръгнали след Елирена. След Аелирен, след Бялата роза на Шаеравед. Ние стоим сред руините на нейния дворец, до фонтана, чийто плясък тя е слушала вечер. А това… това са били нейните цветя.
Цири мълчеше. Гералт я придърпа до себе си, прегърна я.
— Е, вече знаеш защо Scoia’tael бяха тук и какво са искали да видят. Нали си наясно, че не бива да се допуска младите елфи и джуджета отново да се самоунищожат? И нали разбираш, че нито ти, нито аз имаме право да участваме в това унищожение? Тези рози цъфтят през цялата година. Би трябвало да подивеят, а те са по-прекрасни, отколкото онези в градините. В Шаеравед постоянно идват елфи, Цири. Най-различни елфи. И буйни, глупави — за които символ е напуканият камък; и разумни — за които символ са тези безсмъртни, вечно възраждащи се цветя. Елфи, които разбират, че ако се откъсне този храст и се подпали земята, то розите от Шаеравед никога няма да разцъфнат отново. Нали разбираш това?
Тя кимна.
— Сега вече разбираш ли какво представлява този неутралитет, който толкова те развълнува? Да бъдеш неутрален не означава да бъдеш равнодушен и безчувствен. И за целта не е необходимо да убиваш чувствата в себе си. Достатъчно е да убиеш омразата в себе си. Разбра ли?
— Да — прошепна тя. — Сега разбрах. Гералт, аз… искам да взема една… Една от тези рози. За спомен. Може ли?
— Вземи си — каза той след кратко колебание. — Вземи си, за да помниш. Хайде, да вървим. Да се връщаме при конвоя.
Цири закрепи розата за шнурчето на салтамарката си. Изведнъж изохка тихо и вдигна ръката си. От пръста към дланта й се спускаше струйка кръв.
— Убоде ли се?
— Ярпен… — прошепна момичето, гледайки кръвта, изпълваща линията на живота й. — Венцк… Поли…
— Какво?
— Трис! — извика тя с пронизващ, променен глас. — По-бързо, Гералт! Ние трябва… да им помогнем! На коня, Гералт!
— Цири! Какво ти става?
— Те умират!
Носеше се в галоп, почти притиснала глава към гривата на коня, като го пришпорваше с викове и удари с петите. Пясъкът на горския път пръскаше под копитата. Още отдалеч тя чу виковете, усети дима.
Срещу нея, заели цялата ширина на пътя, се носеха два коня, които влачеха след себе си хамута, юздите и отчупената ос. Цири не направи опит да сдържи коня си, профуча покрай тях на пълна скорост, при което върху лицето й пръснаха капки пяна. Чу зад себе си цвиленето на Плотка и ругатните на Гералт, на когото му се наложи да забави скоростта.