— Ти не беше… — прошепна тя, затваряйки очи. — Не беше неутрален…
— Не бях. Но ти си жива. И Трис също.
— Как е тя?
— Ударила си е главата при падането от фургона, който Ярпен се е опитвал да спаси. Но вече е добре. Лекува ранените.
Цири се огледа. Сред дима на догарящите фургони се мяркаха силуети на въоръжени хора. Наоколо бяха нападали сандъци и бурета. Някои от тях се бяха разбили и съдържанието им се беше разсипало. Най-обикновени сиви камъни. Цири се вторачи в тях смаяно.
— Помощта за Демавенд от Аедирн — изскърца със зъби застаналият наблизо Ярпен Зигрин. — Тайна и невероятно важна помощ. Специален конвой!
— Капан ли е било това?
Джуджето се обърна, погледна към нея и Гералт. После отново се обърна към изсипалите се от буретата камъни и се изплю.
— Да — отговори той. — Капан.
— За „катериците“?
— Не.
Положиха убитите в редица. Лежаха един до друг — елфи, хора и джуджета. Сред тях беше и Яник Брас. И тъмнокосата елфка с високите ботуши. И джуджето с черна, блестяща от спеклата се от кръв брада, сплетена в плитки. А до тях…
— Поли! — ридаеше Реган Далберг, положил върху коленете си главата на брат си. — Поли! Защо?
Всички мълчаха. Дори онези, които знаеха защо. Реган обърна към тях своето изкривено от болка, мокро от сълзите лице.
— Какво да кажа сега на мама? — простена той. — Какво да й кажа?
Всички мълчаха.
Наблизо, заобиколено от войници с черно-златистите цветове на Каедвен, лежеше Венцк. Дишаше тежко и при всяко издишване от устните му излизаха кървави мехури. До него беше клекнала Трис, а над тях беше рицарят с блестяща броня.
— Е, какво? — попита рицарят. — Госпожице магьоснице? Ще оцелее ли?
— Направих всичко, каквото можех. — Трис се изправи, стисна устни. — Но…
— Какво?
— Те са използвали ето това. — Тя показа стрела със странен накрайник и удари с нея една паднала наблизо бъчва. Накрайникът на стрелата се разтвори, раздели се на четири остри игли.
Рицарят изруга.
— Фредегард… — произнесе с усилие Венцк. — Чуй ме, Фредегард…
— Не бива да говориш! — изрече рязко Трис. — Нито пък да мърдаш. Заклинанието едва действа!
— Фредегард — повтори комисарят. Кървавият мехур на устните му се пръсна, на мястото му се образува нов. — Сбъркахме… Всички ние сбъркахме. Не е Ярпен… Подозирахме го несправедливо. Гарантирам за него. Ярпен не ни е предал… Не е пре…
— Мълчи! — извика рицарят. — Мълчи, Вилфрид! Хей, бързо, дайте тук носилка! Носилка!
— Късно е вече — каза тихо магьосницата, гледайки устните на Венцк, върху които спряха да се появяват мехури. Цири се извърна и притисна лице към Гералт.
Фредегард се изправи. Ярпен Зигрин не гледаше към него. Гледаше към убитите. Към Реган Далберг, който продължаваше да стои на колене до трупа на брат си.
— Това беше необходимо, господин Зигрин — каза рицарят. — Във война сме. Имаше заповед. Трябваше да се убедим…
Ярпен мълчеше. Рицарят наведе глава.
— Простете — прошепна той.
Джуджето бавно обърна глава и погледна към него. Към Гералт. Към Цири. Към всички хора.
— Какво направихте с нас? — попита той с горчивина. — Какво направихте с нас? В какво… ни превърнахте?
Никой не отговори.
Очите на дългокраката елфка бяха стъклени и матови. Върху изкривените й устни беше застинал вик.
Гералт прегърна Цири. Бавно откачи от салтамарката й бялата роза, покрита с тъмни петънца кръв, и безмълвно я хвърли върху тялото на „катерицата“.
— Сбогом — прошепна Цири. — Сбогом, Роза от Шаеравед. Сбогом и…
— … И ни прости — довърши Гералт.
Пета глава
Скитат из страната, досадни и нагли, самопровъзгласили се за преследвачи на злото, укротители на върколаци и изтребители на упири; измъкват пари от лековерните и след тази нечестна заработка продължават нататък, за да повторят измамата си в най-близкия град. Най-лесно намират прием в къщите на честни, простодушни и невежи стопани, които приписват всичките си нещастия и несгоди на магии, на противоестествени творения и чудовища, на действия на въздушни или зли духове. Вместо да се молят на боговете, вместо да внасят в храмовете богати пожертвования, тези невежи са готови да дадат последния си грош на коварните вещери, вярвайки, че вещерите, тези изроди безбожници, ще успеят да облекчат участта им и да предотвратят нещастията.
Нямам нищо против вещерите. Нека да преследват вампирите. Стига само да си плащат данъците.
Ако търсиш справедливост, наеми вещер.