— Каза ли нещо?
Хлапакът подсмръкна и отмести от челото си прекалено голямата кадифена шапка с фазаново перо, висящо отстрани.
— Ти рицар ли си? — повтори той, гледайки Гералт със сините си като мастило очи.
— Не — отвърна вещерът, учуден, че изобщо е решил да отговори. — Не съм рицар.
— Но ти имаш меч! Моят татко е рицар на крал Фолтест. И също има меч. По-голям от твоя!
Гералт опря лакти на парапета и се изплю във водата, пенеща се около кърмата на корабчето.
— Ти го носиш на гърба си — не се отказваше сополанкото. Шапката отново захлупи очите му.
— Какво?
— Мечът. На гърба. Защо имаш меч на гърба?
— Защото ми откраднаха греблото.
Сополанкото отвори уста, позволявайки на всички да се възхитят на дупките на мястото на млечните му зъби.
— Махни се от парапета — каза вещерът. — И си затвори устата, че ще влезе някоя муха.
Момчето отвори устата си още по-широко.
— Побелял, а глупав! — промърмори майката на момчето, богато облечена дворянка, докато дърпаше малкия за яката от боброва кожа на палтенцето му. — Ела тук, Еверет! Колко пъти съм ти казвала да не фамилиарничиш с простолюдието!
Гералт въздъхна, докато гледаше островите и скалите, придобиващи очертания сред утринната мъгла. Корабчето, тромаво като костенурка, се движеше с характерната за костенурките скорост, продиктувана от ленивото течение на Делтата. Пътниците, предимно търговци и селяни, дремеха върху своя багаж. Вещерът отново разви свитъка и се върна към писмото на Цири.
… Спя в голяма зала, която се нарича „спалня“, а леглото ми е страшно огромно, казвам ти! При Средните Девойки съм, общо дванайсет сме, но дружа най-много с Еурнейд, Кати и Йола Втора. Днес например, Ядох Бульон, а най-лошото е, че понякога трябва да се Пости и да се става в най-ранни Зори. По-рано, отколкото в Каер Морхен. Останалото ще го напиша утре, защото сега ще имаме Молене. В Каер Морхен никой никога не се моли, интересно защо тук трябва? Сигурно защото това е Храм.
Гералт, Майка Ненеке прочете и каза да не пиша Глупости и да съм ясна и без грешки. И че се уча, и се чувствам добре, и съм здрава. Чувствам се добре и съм здрава, за съжаление съм Гладна, но след малко ще Обядваме. И ми каза също Майка Ненеке, че молитвите още на никого не са навредили, нито на мен, нито на теб със сигурност.
Гералт, пак имам свободно време, така че ще ти напиша какво уча. Да чета и пиша правилни Руни. История. Природа. Поезия и Проза. Правилно изразяване на Всеобщия Език и Старата Реч. Аз съм най-добре от всички по Старата Реч, мога даже да пиша на Старите Руни. Ще ти напиша нещо, сам ще видиш. Elaine blath, Feainnewedd. Това означава: „Прекрасно цветенце, дете на Слънцето.“ Сам виждаш, че мога. И още.
Сега мога да пиша пак, защото намерих ново перо, понеже старото се счупи. Майка Ненеке прочете и ме похвали, че е правилно. И ми каза да напиша, че съм послушна и да не се тревожиш. Не се тревожи, Гералт.
Пак имам време, затова ти пиша какво се случи. Когато хранихме пуйките, аз, Йола и Кати, тогава Един голям Пуяк ни нападна, имаше червена шия и беше Ужасно Страшен. Първо нападна Йола, а после искаше да нападне и мен, но аз не се уплаших, защото е по-малък от мен и не е толкова бърз като Махалото. Направих финт и пирует и го ударих два пъти с пръчката и той Избяга. Майка Ненеке не ми разрешава да нося тук Моя Меч, жалко, понеже щях да покажа на тоя Пуяк какво съм научила в Каер Морхен. Аз вече знам, че със Старите Руни е правилно да се пише Caer a’Muirehen и че това означава Крепостта на Старото Море. Сигурно затова там навсякъде има Раковини и Рапани и Риби, отпечатани в Камъните. А Цинтра се пише правилно Xin’trea. А моето име произлиза от Zireael, понеже това означава Лястовичка, а това означава, че…
— Четете ли?
Гералт вдигна глава.
— Чета. Защо? Случило ли се е нещо? Някой забелязал ли е нещо?
— Не, нищо — отговори шкиперът, бършейки ръка в кожения си кафтан. — Всичко във водата е спокойно. Но има мъгла, а ние вече сме близо до Островчето на жеравите…
— Знам. Плувам оттук вече за шести път, Дървеницо, без да броя пътуванията на връщане. Вече познавам пътя. Държа си очите отворени, не се притеснявай.
Шкиперът кимна и се отдалечи в посока на носа, като прескачаше натрупаните навсякъде сандъци и вързопи на пътниците. Заградените в средата на палубата коне пръхтяха и удряха с копита по дъските на палубата. Корабчето плуваше по следата на реката, в гъста мъгла, носът му пореше полето от водни лилии, заобикаляйки островчетата. Гералт се върна към писмото.
… това означава, че имам елфическо име. Но нали аз не съм елфка? Гералт, тук, при нас, също говорят за „катериците“. Понякога даже идват войници и разпитват и разправят, че ранените елфи не бива да се лекуват. Аз не съм казала нито дума за това, което стана през пролетта, не се бой. Помня и че трябва да тренирам, не се притеснявай. Ходя в парка и тренирам, когато имам време. Но не винаги, защото трябва да работя в кухнята или в градината, както всички момичета. А имаме и ужасно много за учене. Но нищо, ще уча. Ти нали също си учил в Храма, Майка Ненеке ми каза. Каза ми още, че всеки глупак може да размахва меча, но вещерката трябва да бъде умна.