Гералт, ти обеща да идваш. Идвай.
Твоя Цири
ПП. Идвай, идвай.
ПП II. Майка Ненеке каза да ти напиша накрая Слава на Великата Мелителе, нека винаги да бъде благосклонна към теб. И нищо да не ти се случи.
„Да можех да отида в Еландер — помисли си той, докато прибираше писмото. — Но е опасно. Може да ги насоча по следите си… И с тези писма също трябва да се приключи. Ненеке използва жреческа поща, но въпреки това… Проклятие, прекалено рисковано е.“
— Хммм… Хммм…
— Какво има пак, Дървеницо? Вече отминахме Островчето на жеравите.
— И слава на боговете, без произшествия — въздъхна шкиперът. — Е, господин Гералт, явно курсът отново ще бъде спокоен. Мъглата скоро ще се вдигне, а когато слънцето се покаже, край със страховете. Чудовището не се показва на слънчева светлина.
— Това може само да ме радва.
— Сигурен съм — усмихна се криво Дървеницата. — Компанията ви плаща на курс. Дали ще се случи нещо или не — все ще си вземете грошовете, нали?
— Питаш, като че ли не знаеш. Какво, да не би да се пробужда завист в теб? Че заработвам, докато стоя облегнат на парапета и гледам чайките? А на теб за какво ти плащат? За същото. За това, че си на палубата. Ако всичко върви гладко, нямаш никаква работа, разхождаш се от носа до кърмата, хилиш се на пътничките или опитваш да изнудиш търговците да те почерпят някоя водка. Мен също са ме наели, за да бъда на палубата. За всеки случай. Курсът е безопасен, защото има вещер на борда. Разходите за вещера са включени в цената на курса, нали така?
— Разбира се, че е така — въздъхна шкиперът. — Компанията не е на загуба. Познавам ги добре. Работя за тях пета година — плувам по Делтата, от Пиана до Новиград, от Новиград до Пиана. Е, да се хващаме за работа, господин вещер. Вие си се облегнете на парапета, а аз ще се разходя от носа до кърмата.
Мъглата се поразреди. Гералт извади от чантата си второто писмо, което неотдавна му бе донесъл странен посланик. Четеше това писмо за около трийсети път. То ухаеше на люляк и касис.
Скъпи приятелю…
Вещерът изруга тихо, гледайки едрите, равни, ъгловати, изписани с енергични движения на перото руни, отразяващи безпогрешно настроението на пишещия. Гералт за пореден път усети огромно желание да се опита да се ухапе по задника. Когато преди месец писа на магьосницата, две нощи поред се чудеше как да започне писмото. Най-накрая се спря на „Скъпа приятелко“. И сега си го беше получил.
Скъпи приятелю, страшно ме зарадва изненадващото ти писмо, получено почти три години след последната ни среща. Радостта ми беше още по-голяма, като се има предвид, че кръжаха разни слухове за твоята внезапна и неочаквана гибел. Постъпил си добре, като си решил да опровергаеш официално тези слухове, пишейки ми, хубаво е също, че направи това толкова бързо. От писмото ти следва, че си водил спокоен и скучен живот, лишен от каквито и да било изненади. В настоящите времена такъв живот е истински лукс, скъпи приятелю, и аз се радвам, че си успял да го постигнеш.
Трогна ме неочакваната ти загриженост за моето здраве, която си благоволил да проявиш, скъпи приятелю. Бързам да те известя, че наистина вече се чувствам по-добре, периодът на несгоди е зад гърба ми, отървах се от грижи, с чието описание не искам да те отегчавам.
Много ме безпокои и притеснява това, че подаръкът, получен неочаквано от Съдбата, ти е донесъл толкова неприятности. Ти си абсолютно прав, като предполагаш, че се налага професионална помощ. Макар и описанието на трудностите, с които си се сблъскал, да е доста тайнствено, което е разбираемо, аз съм сигурна, че знам източника на проблема. И съм съгласна с мнението ти, че е абсолютно необходима помощта на още една магьосница. Гордея се, че съм втората, към която си се обърнал. И с какво съм заслужила толкова високо място в списъка?
Бъди спокоен, скъпи приятелю, а ако си се готвил да се обърнеш за помощ към други магьоснички, се откажи, защото няма нужда. Незабавно тръгвам право към мястото, което си посочил толкова завоалирано, но по разбираем за мен начин. Естествено, тръгвам абсолютно тайно и при съблюдаване на всички мерки за безопасност. На място ще се ориентирам в същността на проблема и ще направя каквото е по силите ми, за да успокоя бушуващия извор. При това ще се постарая да не се представя по-зле от други дами, към които си се обръщал, обръщаш се или възнамеряваш да се обърнеш за помощ. Все пак съм твоя скъпа приятелка. Прекалено ми е ценно твоето скъпо приятелство, за да те подведа, скъпи приятелю.