— Не е изключено — въздъхна Гералт. — Жагницата, доколкото ми е известно, е част от изключително отвратително семейство, за което досега не е измислено достатъчно обидно название. Работата е там, уважаеми господин магистър, че, както се говори, някой от представителите на това неприятно семейство е нападнал преди две седмици един от корабите на Компанията. Тук, в Делтата, недалеч от мястото, където се намираме в момента.
— Който говори такива неща, е невежа или лъжец — засмя се пискливо Линус Пит. — Не е възможно да се е случило нищо подобно. Познавам много добре фауната на Делтата. Тук няма никакви представители на семейство Hyphydridae. Нито пък някакви други, до такава степен опасни представители на хищнически видове. Значителната соленост и нетипичният химичен състав на водата, особено по време на прилива…
— По време на прилива — прекъсна го Гералт, — след като водата премине през каналите на Новиград, в Делтата изобщо няма вода в научния смисъл на тази дума. А има някаква течност, състояща се от отходни води, мазнина и удавени плъхове.
— За съжаление, за съжаление — натъжи се господин магистърът. — Деградация на средата… Няма да повярвате, но от над две хиляди вида риби, които са обитавали реката само преди петдесет години, сега са оцелели не повече от деветстотин. Това е наистина много тягостно.
Двамата се облегнаха на парапета и безмълвно се загледаха в мътната зелена бездна. Приливът вече беше започнал и водата вонеше все по-силно. Появиха се и първите удавени плъхове.
— Напълно измрели са главочите — наруши мълчанието Линус Пит. — Изчезнали са кефалът, змиеглавата риба, китарът, ивичестият вюн, барбусът, кротушката, кралската зъбатка…
Водата на около десетина метра от корабчето забълбука. За момент двамата видяха около двайсетфунтова кралска зъбатка, която погълна един удавен плъх и се скри в дълбините, размахвайки изящно опашката си.
— Какво беше това? — потрепери магистърът.
— Не знам. — Гералт погледна в небето. — Може би пингвин?
Ученият го погледна накриво и стисна устни.
— Обаче със сигурност не беше вашата легендарна жагница! Казвали са ми, че вещерите са големи познавачи на някои редки видове. А вие не стига, че повтаряте слуховете и измишльотините, но отгоре на това се опитвате да ми се подигравате по просташки начин… Вие изобщо слушате ли ме?
— Мъглата не се вдига — изрече тихо Гералт.
— А?
— Вятърът е много слаб. Когато влезем в протока между островите, ще отслабне още повече. Ще бъде мъгливо чак до самия Новиград.
— Аз не пътувам до Новиград, а до Оксенфурт — обяви сухо Пит. — А мъглата? Нали не е чак толкова гъста, че да попречи на навигацията, как мислите?
Хлапакът с шапката с перото притича покрай тях и се наведе над парапета, опитвайки се да улови с пръчка някой от удрящите се в кораба плъхове. Гералт се приближи до него и му взе пръчката.
— Махай се оттук! И не се доближавай до парапета!
— Мааамооо!
— Еверет! Веднага ела тук!
Магистърът се изправи и погледна проницателно вещера.
— Вие, изглежда, наистина вярвате, че нещо ни заплашва?
— Господин Пит — каза Гералт колкото се може по-спокойно, — преди две седмици нещо е отвлякло двама души от палубата на един от корабите на Компанията. По време на мъгла. Не знам какво е това. Може да е вашата хифрида, или както там се казва. Може и да е кротушка. Но аз мисля, че е жагница.
Ученият се нацупи.
— Предположенията — заяви той — трябва да се опират на сериозна научна основа, а не на слухове и измишльотини. Нали ви казах — хифридата, както е научното наименование на жагницата, не се среща във водите на Делтата. Била е изтребена преди повече от половин век, между другото вследствие на дейността на подобните вам, готови да убият веднага всичко, което изглежда неприятно, без да помислят, без да проучат съществото, без да го изследват, без да се интересуват от екологичната ниша.
На Гералт за момент му се прииска да каже искрено какво мисли за жагницата и нейната екологична ниша, но размисли.
— Господин магистър — каза той спокойно. — Една от двете отвлечени от палубата личности е била млада бременна жена. Искала е да охлади във водата отеклите си крака. Теоретично нейното дете някой ден би могло да стане ректор на вашия университет. Какво ще кажете за този подход към екологията?
— Ненаучен, емоционален и субективен подход. Природата се ръководи от свои собствени закони и макар те да са жестоки и безкомпромисни, не бива да се коригират. Това е борба за съществуване! — Магистърът се наведе над парапета и се изплю във водата. — А унищожаването на видове, дори и хищнически, не може да се оправдае с нищо. Какво ще кажете?