— Десет процента ad valorem11! — извика от средата на палубата търговецът джудже, размахвайки лисичата кожа. — Колкото се полага, и няма да заплатя нито монета повече.
— Тогава ви конфискувам всичко! — изрева разгневено Олсен. — И ще уведомя новиградската стража, а тогава ще отидете в ареста заедно с този ваш Валорем! Ботарейк, взимай всичко до последния грош! Хей, оставихте ли ми нещо?
— Сядай, Олсен. — Гералт му освободи място върху въжетата. — Както виждам, работата ти е доста нервна.
— Ох, вече ми е дошло до гушата. — Митничарят въздъхна, отпи от меха, избърса мустаците си. — Ще взема да я зарежа и да се върна в Аедирн. Аз съм кореняк венгербергец, дойдох в Редания със сестра си и зетя, но ще се върна. Знаеш ли, Гералт, мисля да се запиша във войската. Май крал Демавенд е обявил, че набира специални войски. Половин година обучение в лагери, а след това ще изкарвам тройно повече пари, отколкото вземам тук, дори ако броя и подкупите. Тая риба е пресолена.
— Слушал съм за тези специални войски — потвърди Дървеницата. — Те са предназначени да се борят с „катериците“, защото обикновената войска не може да се справи с ударните отряди на елфите. Чух, че там приемат с най-голяма охота полуелфи. Но тези лагери, в които ги обучават, са същински пъкъл. Оттам половината излизат с добри заплати, другата половина — напред с краката.
— Така трябва — каза митничарят. — Специалните войски не са шега работа, шкипер. Това не са скапани щитоносци, на които трябва да им се покаже само кой е острият край на копието. Специалните войски трябва да умеят да се бият.
— Че ти такъв суров боец ли си, Олсен? А не те ли е страх от „катериците“? Че ще ти надупчат задника със стрели?
— Да, бе! Аз също знам как да опъвам тетивата! Вече съм воювал с Нилфгард, няма да се уплаша от някакви си елфи!
— Разправят — потрепери Дървеницата, — че ако някой попадне жив в ръцете на тези Scoia’tael… То по-добре да не се е раждал. Изтезават го до смърт.
— Я си затваряй устата, шкипер! Говориш като някоя жена. Войната си е война. Веднъж убиваш врага си, втория път врагът ти сритва задника. И нашите не жалят много пленените елфи.
— Тактиката на терора. — Линус Пит изхвърли през борда главата и гръбначната кост на една от рибите. — Насилието ражда насилие. Омразата се е сраснала със сърцата… и е отровила кръвта на побратимите…
— Какво? — намръщи се Олсен. — Говорете на човешки!
— Настанаха тежки времена.
— Да, наистина — потвърди Дървеницата. — Несъмнено ще има голяма война. Всеки ден небето е пълно с врани, като че ли вече им мирише на мърша. А пророчицата Итлина е предсказала края на света. Щяла да дойде Бялата светлина, а после — Белия студ. Или обратното, забравих как беше. А хорицата разправят, че вече се виждали знамения в небето…
— Ти по-добре гледай във фарватера вместо в небето, шкипер, за да не заседне корабът ти в някоя плитчина. Е, ето го и Оксенфурт. Гледайте, вече се вижда и Бъчвата!
Мъглата се беше разредила и се бе открил изглед към храсталаците и пасищата на десния бряг на реката, както и към част от издигащия се над тях акведукт.
— Това, господа, е експериментална пречиствателна станция — похвали се магистърът, отказвайки поредната глътка. — Това е огромен успех за науката, огромно достижение за Академията. Ремонтирахме стария елфически акведукт, каналите и резервоара и вече пречистваме отточните води от университета, градчето и близките села и ферми. Това, което наричате Бъчвата, е именно резервоарът. Огромен успех на науката…
— Наведете главите, наведете главите — предупреди ги Олсен, скривайки се зад фалшборда. — Миналата година това нещо избухна и лайната се разлетяха чак до Острова на жеравите.
Корабчето навлезе в протока между островите, широката кула и акведуктът се скриха в мъглата. Всички въздъхнаха с облекчение.
— Няма ли да минеш през Оксенфуртския проток, Дървеницо? — попита Олсен.
— Първо ще мина през Залива на габърите. За продавачите на риба и търговците от темерийския бряг.
— Хммм — почеса се по шията митничарят. — През Залива… Слушай, Гералт, случайно да имаш някакви конфликти с темерийците?
— Защо? Да не е разпитвал някой за мен?
— Позна. Както виждаш, не съм забравил молбата ти да се оглеждам за такива, които разпитват за теб. Та значи, темерийската стража е разпитвала за теб. Казаха ми го темерийски митничари, с които съм в добри отношения. Нещо тук намирисва, Гералт.